Решение № 143 от 24.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г.

Решение № 143 от 24.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро и т. 5 ЗМТА, образувано по иск на "А. А" Е. - гр. С. за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българската търговско - промишлена палата - гр. С. решение от 22.07.2009 г. по в. а. д. № 193/2008 г. Ищецът поддържа, че решението на АС при БТПП противоречи на обществения ред на Република България. Този извод е мотивиран с това, че при постановяването му бил нарушен основен принцип на правото, изведен от чл. 9 ЗЗД - принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното, тъй като с него била санирана недействителна клауза в договора между страните. Нарушен бил и принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните. Освен това като е подменил волята на страните арбитражния съд се е произнесъл по искане, което не било претендирано - с решението била присъдена неустойка, а се претендирали лихви за забава. В тази насока са развити подробни съображения за неправилност на изводите на арбитражния съд, с оглед тълкуване на договора и възможността да бъде уговорена лихва в определени рамки, като е поддържано разбиране, че преценката, свързана с допустимия размер на уговорената лихва следвало да бъде извършена с оглед установената законна лихва. Изведена е и нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД. Ответникът - "К" ЕООД - гр. С. оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл. 47, т. 3 и 5 ЗМТА. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 22.07.2009 г. по в. а. д. № 193/08 г. на Арбитражният съд при Българската търговско - промишлена палата е осъдил "А. А" Е. - гр. С. да заплати на ". Б. С. К. 2003 г." Е. - гр. С. променено наименование - "К" / сумата 21726.18 лв., представляваща лихви за просрочени задължения по издадени фактури за извършени счетоводни услуги за периода м. 11.2005 г. - м. 07.2008 г., съгласно чл. 10 от Договор за счетоводно обслужване № 036/21.06.2005 г. и приложение № 1 към него, отхвърлен е евентуалния насрещен иск на ищеца за заплащане на сумата 574 лв. - съставляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Ищецът не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице посоченото основание е необходимо арбитражното решение да противоречи на обществения ред на Република България. Понятието "обществен ред" включва основните принципи на правопорядъка - израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Т. е. тези принципи са утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение. Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая страната е поддържала, че арбитражния съд е нарушил принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното, като това твърдение е подкрепено с доводи за допуснати нарушения от арбитражния съд на материалния закон. Ищецът е направил своето възражение за недействителност на клаузата на чл. 10 от договора пред арбитражния съд, който е изложил подробни мотиви свързани с развитото от страната съображение за прекомерност на неустойката. Съставът изрично е посочил, че чл. 309 ТЗ не предвижда намаляване на неустойката, дължима при търговски сделки, поради прекомерност и след като в случая страните по договора са търговци по смисъла на чл. 1 ТЗ, такава не може да се претендира. Следователно, доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл. 47, т. 3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането по което е основателно само на лимитивно посочени от чл. 47 ЗМТА основания. Ищецът е поддържал и доводи за наличие предпоставките на чл. 47, т. 5 ЗМТА, изведени от заявената от "К" Е. (със предишно наименование "Б") претенция за заплащане на лихви за забава, а не на неустойка. Така е изведено и произнасяне на арбитражния съд по предмет различен от заявения. Предмета на спор, обаче е бил очертан изрично в производството, чрез индивидуализиране на спорното право от ищеца- посочена е сумата, периода и основанието - забавени плащания по издадени фактури за извършени счетоводни услуги. По него, изрично очертавайки го с тези индивидуализиращи белези се е произнесъл и арбитражния съд, като е направил уточнение, че страните са уговорили с изрична разпоредба, че при забава на плащането ще се дължи неустойка, а няма да се претендира законна лихва и тъй като предвидената наказателна лихва е включена в раздела на договора озаглавен "неустойки", размера на претендираната вреда следва да се определя на базата на неустойка за забава. Следователно, съдът се е произнесъл в рамките на поисканото. Извън това доводите на ищеца са относими към правилността на дадените от арбитражния съд правни квалификации и на интерпретираното от него съдържание на договорната клауза, от която произтича вземането, поради което са и неотносими към предмета на производството по чл. 47 ЗМТА. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 372 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение