Решение № 8018 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2017 г.

Решение № 8018 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. К., от с. Й. Г., обл. Пловдивска, подадена чрез пълномощника адвокат Е. В., срещу решение № 532/04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1508/2016 г. на Административен съд гр. П. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. П., чрез гл. юрисконсулт Г. В. излага съображения за правилност на решението в отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско нвъзнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отхвърлил жалбата на С. М. К. против решение № 2153-15-144/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5110204468/11.12.2015 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. С посоченото разпореждане органът е приел за трета категория труд осигурителният стаж, положен през периодите: 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г.; 01.01.1974 г. - 30.01.1977 г. и 01.12.1982 - 25.07.1985 г., вместо за втора, както е смятал жалбоподателят, и е счел за правилно определен осигурителния доход за периода 01.01.1997 до 19.06.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсват доказателства за заеманата длъжност за първия период, за втория период липсват доказателства, че трудът е полаган в селското стопанство, а за третия период липсват доказателства, от които може да бъде направен извод, че трудът попада в обхвата на раздел II от ПКТП (отм.). Относно твърденията за неправилно определяне на дохода за времето от 01.05.1998 г. - 25.01.1999 г. и от 29.05.2005 г. до 19.06.2015 г., съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата и по съображения в тази насока е отхвърлил жалбата срещу административните актове. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това, дали положеният от С. К. труд в периода: 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г. в ТКЗС "Ал. С.", гр. С.; 01.01.1974 г. - 30.01.1977 г. в АПК "Ленин", гр. Н. К., и 01.12.1982 - 25.07.1985 г. в СП НОРЧ, гр. С., е бил такъв от втора категория. Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № 2113-15-980/17.08.2015 г. от С. К., с което е сезирал директора на ТП на НОИ гр. П. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5110204468/11.12.2015 г. на Кръстанов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Недоволен от постановеното разпореждане, Кръстанов го обжалва с доводи за неправилно зачитане на стажа му, положен през 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г.; 01.01.1974 г. - 30.01.1977 г. и 01.12.1982 - 25.07.1985 г., като такъв от трета категория вместо от втора. Друго от оплакванията му, аналогични на направените и пред съда, са в насока, че признатият в оспореното разпореждане доход за времето от 01.01.1997 г. до 19.06.2015 г. е по-малък от този, посочен в Регистъра на осигурените лица като не било посочено кой доход не му се признава, за кои периоди и на какво основание. При последвалото оспорване по административен ред пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ гр. П. е потвърдил разпореждането, като е приел, че правилно осигурителният стаж на Кръстанов за посочените периоди е зачетен от трета категория труд, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на т. 66и от отм. ПКТП. Относно възражението за неправилно определяне на дохода за посочения период, е изведен извод, че определеният на Кръстанов осигурителен стаж, доход и индивидуален коефициент, от който е изчислен размерът на пенсията, са правилни и в съответствие със събраните в хода на административното производство доказателства и приложими правни норми. С решение № 2153-15-144/03.06.2016 г. е отхвърлил жалбата на Кръстанов срещу посоченото разпореждане. Съдът е назначил комплексна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, но не е кредитирал заключението на вещите лица, според което трудът на жалбоподателя за периода 01.01.1974 г. - 30.01.1977 г. и 01.12.1982 - 25.07.1985 г., не попада в обхвата на чл. 52б ПКТП (отм.), но бил с еднаква вредност и тежест с тази на длъжността "механизатор в селското стопанство" по т. 66и ПКТП (отм.). Изводите им действително не се подкрепят от конкретни данни и доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Не би могло да се заключи каква е била работната среда, при която е изпълняван труда, какви са били задълженията на Кръстанов през тези периоди, къде е изпълняван този труд и т. н., за да може да се направи съпоставка с труда на "механизатор в селското стопанство". От втора категория по т. 66и от ПКТП (отм.) е трудът на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Механизатори по смисъла на тази точка са работниците, които работят в селското стопанство на длъжности съгласно определен списък. В този списък попада и трудът на "ел. монтьорите". Разпоредбата на т. 66и ПКТП (отм.) обаче не само посочва длъжностите, но и мястото на полагане на труда, т. е. отрасловата принадлежност на предприятието също е критерий за определяне на категорията на труда. В случая, както правилно е посочил и решаващият състав, в предадените разплащателни ведомости от осигурителя ТКЗС "Ал. С." липсват данни, че положеният от Кръстанов труд за периода 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г., с продължителност 1 г., труд е на длъжност "ел. монтьор". Този труд е установен с образец УП-30 № 80/11.07.1990 г., издаден от ТКЗС "Ал. С.", гр. С., като в удостоверението не е отразена заеманата от него длъжност. За осигурителния стаж през периода от 01.01.1974 г. до 29.01.1977 г. с продължителност 3 г. и 29 дни, положен в АПК "Ленин", гр. Н. К., на длъжност "ел. монтьор", установен с трудова книжка № 124/11.11.1974 г., липсват данни, че стажът е положен в селското стопанство. Правилно е прието, че липсват безспорни доказателства, от които да е видно, че положеният труд в ТКЗС "С." и АПК "Ленин", гр. Н. К. е такъв от втора категория. Относно положеният от Кръстанов труд за периода от 01.12.1982 г. до 25.07.1985 г. в НПКПЗП СП НОРЧ, гр. С., този труд е установен чрез удостоверение обр. УП 3 № 8/29.05.2015 г., в което е посочено, че заеманата от жалбоподателя длъжност е "стругар". Отбелязано е обаче, че "НОРЧ" АД е правоприемник на КК "Витамина" - С., за времето след 01.01.1982 г. Съдът правилно е приел, че за стажа през този трети период липсват доказателства, от които да се направи извод, че трудът попада в обхвата на раздел II от ПКТП (отм.). Трудът на работещите в КК"Витамина" - С. не попада в обхвата на раздел II от ПКТП (отм.) и не може да бъде зачетен от втора категория труд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че осигурителният доход за периода от 01.01.1997 г. до 19.06.2015 г. е правилно определен по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в съответствие с правилото на чл. 40, ал. 2 НПОС. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде присъдено в полза на ТП на НОИ-П., в размер на 100,00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,