Решение № 6258 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници гр.София, ул. Г.С.Раковски 47, чрез пълномощник Б. Станков - главен юрисконсулт в ТД Митница София, против Решение 1665/16.10.2023 г. по адм.д. 1267/2023 г. на Административен съд - Пловдив, II отделение, XII състав, с което Агенция Митници е осъдена да заплати на Г. А. С. сума от 300.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение, за оказване на правна защита пред Районен съд - Петрич по АНД 201812230200261/ 2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на посочената главница и сума в размер на 460.00 лв., представляваща направени по делото разноски. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество твърди, че имуществената вреда, претендирана от ищеца, не е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменен по съответния ред административен акт. Излага доводи досежно формата на представения договор за правна защита и съдействие пред районния съд, а именно, че същият не е по установен образец, поради което настоява, че заплатеният пред тази инстанция адвокатски хонорар не е имуществена вреда в пряка и непосредствена връзка с отмененото НП. Сочи, че правилно и законосъобразно Административен съд - Благоевград е дал ход на жалбата, подписана от адв. Д. Колев, но настоява, че независимо, че в договора се съдържа възнаграждение в размер на 300.00 лв. за правна защита и представителство пред районния съд, то Агенция Митници не следва да бъде осъдена за тази сума, тъй като наказателното постановление е потвърдено от Районен съд - Петрич и отменено от административния съд, но вече без неговото процесуално представителство. Счита, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение по исковото производство с оглед осъществената правна помощ и фактическата и правна сложност на делото. Моли да бъде постановен акт, с който да бъде отменено решението на административния съд в обжалваната му част, като бъде отхвърлен искът за претендираното обезщетение от Г. А. С. за имуществени вреди или в случай, че бъде уважен, да бъде присъдено в минимален размер адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство. Претендира разноски. Ответната страна Г. А. С., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ Агенция Митници" е осъдена да заплати на Г. А. С. сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) 424/ 15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, с което на С. е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за пътищата (ЗП), представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД 20181230200261/ 2018 г. по описа на Районен съд Петрич разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на посочената главница, както и е осъден касаторът да заплати на Г. А. С. сумата в размер на 460.00 лв., представляваща направените по първоинстанционното дело разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Административният съд е приел, че по отношение на посочените претенции са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Агенция Митници - отменено наказателно постановление, претърпени имуществени вреди и причинна връзка между вредите и отменения акт. Съдът е обосновал изводите си с представените писмени доказателства, като е изложил мотиви за основанието и размера на изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, съответно мотиви по всички доводи на ответника в първоинстанционното производство. Решението е правилно. Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице първите от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт от касационната инстанция. За да бъде уважен искът, следва да са налице останалите, кумулативно изискуеми предпоставки вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства установяват наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение, поради което настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Административен съд - Пловдив. По делото на РС Петрич са приложени договор за правна защита и съдействие с посочена сума от 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, като в пълномощното изрично е отразено, че важи до окончателното приключване на делото. Като доказателства са събрани такива, удостоверяващи плащането за процесуално представителство пред РС Петрич изцяло и в брой, което съдът е съобразил. По отношение последната предпоставка за наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да се съобрази Тълкувателно решение 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 2/ 2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление, потвърдено първоначално, а впоследствие отменено от съда изцяло като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение 1/ 15.03.2017 г. на ВАС е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към процесния казус редакция е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. За пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, като в случая е договорен минимален размер, като се вземе предвид, че с процесното НП на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. в актуалната към сключване на договора за правна защита и съдействие, възлиза на 300 лв., колкото е договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, което съдът е обсъдил в решението си. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията пряка и непосредствена последица са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. В тази връзка именно разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на възнаграждение, което следва да е съответно на правната защита, необходима на лицето. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но, както бе посочено по-горе, адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено, с оглед на което пък връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то възнаграждението, заплатено за тази защита, се явява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. В допълнение следва да бъде отбелязано, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към онзи момент не предвиждат друга законова възможност за осъждане на Държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Наказателното постановление е отменено с Решение 575/ 22.03.2019 г., постановено по КАНД 201870306000691/ 2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, а нормата на чл. 63д от ЗАНН, с която е предвидена възможността в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните да имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, е обнародвана в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. В този смисъл претенция за разноски от процесуалния представител на ответника по касация е нямало как да бъде заявена нито пред РС - Петрич, нито пред Административен съд Благоевград. Неоснователно е оплакването на касатора, че пред РС НП е било потвърдено, поради което неправилно е било присъдено обезщетение на ищеца за заплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение. Производството пред РС е част от съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и достигането до отмяната му чрез решението на Административен съд Благоевград преминава през производството пред РС. В това производство е договорено и заплатено адвокатското възнаграждение, а впоследствие срещу съдебното решение е подадена от същия адвокат касационна жалба, представено е изрично пълномощно в полза на процесуалния представител на Г. А. С., разгледана е касационната жалба, в резултат на което се е стигнало и до отмяна на наказателното постановление. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. По отношение оплакването, че присъдените съдебно деловодни разноски за първата инстанция са несъразмерни на обезщетението, то настоящата инстанция следва да отбележи, че за това оплакване е налице специален ред според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход от спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника по касация на последния се дължат разноски съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие в размер на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), които да бъдат заплатени от Агенция Митници . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,