Решение № 10035 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2009 г.

Решение № 10035 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адв. Д. Марковски, в качеството му на пълномощник на Пламен Милчов Николов, срещу решение № 72 от 20.02.2009 г., постановено по адм. дело № 883/2008 г. от Административен съд София-област. В жалбата се излагат съображения за наличието на отменителните основания по чл. 203, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна - директорът на ОДМВР-София, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени от страните, както и на основание чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е била заповед № 890 от 19.08.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР-София, с която на полицай Пламен Милчов Николов - мл. автоконтрольор II степен в "Пътен контрол" на РПУ-Годеч при ОДМВР-София, категория "Е", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено "друго тежко дисциплинарно нарушение" по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и това деяние е несъвместимо и грубо нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него се уронва престижа на службата. Съгласно мотивите на административния акт деянието се изразява в това, че на 2.04.2008 г. при изпълнение на служебните си задължения полицай Николов е спрял за проверка товарен автомобил и е принудил водача му да източи 10 л. дизелово гориво от резервоара. Тези му действия са станали достояние на представители на други служби на МВР и на други институции, както и на граждански лица и са засегнали авторитета на полицията, а постъпката е несъвместима с разпоредбите на чл. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът, след проверка на доказателствата по административната преписка и тези, събрани в хода на съдебното производство, след обсъждане на възраженията на страните е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, постановен от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е незаконосъобразно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Установено е безспорно, че на 2.04.2008 г. началника на РПУ Годеч е получил съобщение по телефона от гражданина Найден Марков Кулев от гр. Разград за извършено нарушение от пътен полицай, изразяващо се в това, че същият е спрял за проверка камион на ЕТ "Петя - Петка Кулева" с водач Антон Димитров Тончев, не се е представил, държал се е грубо с него и го е принудил да източи туба нафта от камиона (л. 25, протокол рег. № Ж-01 от 2.04.2008 г. на н-к РПУ-Годеч). Впоследствие този сигнал е оформен в жалба вх. № Ж-1671 от 10.04.2008 г., подадена от управителя на ЕТ Красимир Марков Кулев (л. 16-17). Веднага по заповед на началника на РПУ-Годеч е сформирана група за проверка, състояща се от гл. инсп. Виденов, гл. инсп. Огнянов и инсп. Иванов от същото РПУ. При проверката на указаното в съобщението място са установени служителите от ПП-КАТ при РПУ-Годеч полицаите Лозан Георгиев Лозанов и Пламен Милчов Николов, които съгласно утвърдения график са били наряд за времето от 06, 00 ч. до 14, 00 ч. Проверката установила на място, че в служебния автомобил не се намират нафта, друго гориво или предмети и вещи, които да са несъвместими с носенето на служебните задължения. На около 30 м. от служебния автомобил и около 6 м встрани от пътното платно, "в дворно място с паянтова метална ограда в храсти" е намерена, запечатана и иззета "бутилка от минерална вода Г. баня - 10 л. пълна със синкаво-зеленикава течност, която има мирис на нафта" (л. 26, справка рег. № 1080 от 2.04.2008 г.). Съставен е констативен протокол рег. № 1079 от 2.04.2008 г., приложен по делото на л. 38. Същият ден - 2.04.2008 г. е издадена заповед № 29 на началника на РПУ-Годеч, с която е наредено да се извърши проверка срещу Лозанов и Николов, определена е комисия и краен срок - до 18.04.2008 г. Резултатите от проверката са били обобщени от комисията в справка рег. № 1230 от 14.04.2008 г. (л. 175-177). На базата на събраните в хода на проверката доказателства - обяснения, докладни записки, копия от графици, протокол за разпознаване рег. № 1146 от 7.04.2008 г., експертна справка рег. № 1168 от 8.04.2008 г. и др. комисията е дала заключение, че полицай Николов е нарушил чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от ЗМВР, като е използвал служебното си положение за лично облагодетелстване, и е предложила материалите от проверката да бъдат изпратени на Дирекция "Човешки ресурси" ОДМВР за образуване на дисциплинарно производство. Няма данни полицай Николов да е бил запознат със справката № 1230. На 13.05.2008 г. е изготвено предложение рег. № 8779 от "Човешки ресурси" при ОДМВР-София до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство срещу полицай Николов. Със заповед № К-3077 от 21.05.2008 г. на министъра на вътрешните работи (л. 13), издадена на осн. чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР срещу Пламен Николов е било образувано дисциплинарно дело. Съдържанието на заповедта съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР в приложимата към настоящия случай редакция по ДВ., бр. 47 от 9.06.2006, изм. бр. 24 от 20.03.2007 г. - посочени са поводът за образуване на производството - предварително получените данни, съдържащи се в предложение вх. № 8779 от 13.05.2008 г. по описа на ДЧР-МВР. посочен е извършителят, вида на дисциплинарното нарушение - такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и дисциплинарно-разследващият орган, на когото се възлага разследването. На 26.05.2008 г. със заповедта е запознат държавният служител, в изпълнение на разпоредбите на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, като му е било разяснено и правото да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Видно от заповед № 41 от 23.05.2008 г. за прекратяване на платен годишен отпуск (л. 58), към този момент Николов не се е намирал в законоустановен отпуск. От материалите по делото е видно също, че полицай Николов е дал обяснения по случая на 2.04.2008 г. във връзка с проверката, назначена със заповед № 29 от началника на РПУ-Годеч - рег. № 1085 (л. 42) и на 17.06.2008 г. във връзка с воденото срещу него дисциплинарно производство (л. 92). В изпълнение на заповедта на министъра от 21.05.2008 г. е била извършена отново проверка, при която са събрани допълнително (извън доказателствата, събрани при проверката по заповед № 29 на началника на РПУ-Годеч) следните доказателства - справка относно констатирани нарушения и наложени административни наказания по ЗДвП на лицата Найден Кулев, Антон Тончев и Красимир Кулев (л. 77, 78); обяснения от 17.06.2008 г. на: Лозан Лозанов (л. 79-82 и л. 108); Андрей Иванов (л. 83-86); началника на РПУ-Годеч Бойко Виденов (л. 87-91); Огнян Огнянов (л. 98-100); Антон Тончев (л. 101-104); Красимир и Найден Кулеви (л. 106-107); кадрова справка рег. № 10999 от 17.06.2008 г. (л. 111); заповед № 54 на началник РПУ-Годеч за прекратяване на платен годишен отпуск от 18.06.2008 г. След анализ на доказателствата и на осн. чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР е изготвено становище на рег. № 11461 от 24.06.2008 г. (л. 123-125) и обобщена справка рег. № 11230 от 20.06.2008 г. (л. 113-119), с която служителят е запознат срещу подпис на същата дата. Допълнителни възражения Николов е депозирал на 23.06.2008 г. - рег. № 8151 (л. 120-121). На 19.08.2008 г. директорът на ДЧР-МВР е изготвил становище до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител Николов, като на осн. чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е предложил дисциплинарното дело и копие от становището да се изпратят на директора на ОДМВР-София за налагане на наказанието. В заповедта си от 19.08.2008 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, директорът на ОДМВР-София - като дисциплинарно-наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия, е приложил нормата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, след като е приел че с действията си Пламен Николов е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Настоящата инстанция не споделя мотивите на решаващия съд, че срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР в конкретния случай следва да бъде отчетен от изготвянето на становище рег. № 11461 от 24.06.2008 г. (л. 265-267) по следните съображения: Дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в чл. 226 ЗМВР дисциплинарни наказания. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание на офицер или сержант е ограничена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225 ЗМВР - до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Регламентирането на преклузивни срокове е обусловено от съображения за налагане на дисциплинарното наказание в максимално кратък срок с оглед постигане наказващото му и възпитателно въздействие и за по-лесното доказване на дисциплинарното нарушение непосредствено след извършването му. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивни срокове налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита за открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, а именно: "Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. ". От определението следва изводът, че дисциплинарното нарушение, извършено от държавен служител в Министерството на вътрешните работи, се счита за открито, когато на прекия му началник са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. Законовото изискване е данните да са достатъчни и по убедителен и несъмнен начин да обуславят налагането на дисциплинарно наказание (вж. тълкувателно решение № 2 от 4.07.2002 г., ОС на съдиите от ВАС). Конкретния случай не се отличава с усложнена фактическа обстановка. Постъпилите начални данни и тези от проверката са били достатъчни по смисъла на закона и двумесечният срок от откриване на нарушението следва да започне да тече от датата, на която у ОДМВР са достигнали резултатите от проверката, обобщени в справката от 14.04.2008 г. В случая определящото е количеството и качеството на данните, които са достатъчни по смисъла на ППЗМВР. Практически след тази дата не са установени никакви нови факти, които да окажат влияние върху вече установената фактическа обстановка. Посочената справка е изпратена на ОДП-София и заведена там с вх. № Ж-24 от 18.04.2008 г. Не може да има спор, че към тази дата не само на прекия началник на Николов, но и на дисциплинарно-наказващия орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието, времето и мястото на извършването му, самоличността на извършителя и формата на вината му. От приложените доказателства е видно също, че извършителят по никакъв начин не е възпрепятствал или забавял проверката, тъй като е бил в законоустановен отпуск за времето от 15.05.2008 зо 23.05.2008 г. (а не както е приел съда 26.05.2008 г.) и от 30.05. до 18.06.2008 г. (а не 20.06.2008), общо 28 дена (л. 58 и л. 111). Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание обаче е издадена едва на 19.08.2008 г., т. е. след изтичането на законоустановения и преклузивен срок (общо два месеца и двадесет и осем дена, тъй като съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗМВР сроковете по ал. 1 не текат докато държавният служител е в законоустановен отпуск). В този случай възможността за налагане на дисциплинарно наказание е преклудирана на 17.07.2008 г. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител на МВР категория Е директорът на ОДМВР е следвало или да наложи наказанието до 17.07.2008 г. или съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР - да прекрати образуваното производство. При това положение настоящата инстанция намира, че поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила оспорената заповед на административния орган ще следва да се отмени изцяло без да се обсъждат останалите доводи по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,