Решение № 9707 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Лисичев от гр. Свищов срещу Решение 377/13.12.2022 г., постановено по адм. дело 486/2022 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-04-113#2 от 20.06.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане 2113-04-1949#18/06.04.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, с което е възобновено административното производство по заявление, вх.2113-04-1949/09.11.2021 г. и му е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като съответно бъде отменено и решението на административния орган. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ- Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, но в депозиран писмен отговор, чрез гл.юрисконсулт Маринова, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения по съществото на спора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която е следната: На 09.11.2021 г. М. Лисичев е подал в ТП на НОИ Велико Търново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и доход. В отговор на писмо на пенсионния орган, тъй не е представил осигурителна книжка,а по служебен път са изискани допълнително документи на Строително предприятие ООД- гр. Свищов. По делото се намират документи,представени от Регионален архивен център- гр. Тетевен към ТП на НОИ- Ловеч, а именно: Удостоверение за осигурителен стаж , обр.УП-13 от 10.03.2022 г. за периода от м.06.1996 г. до 31.12.1996 г., удостоверение за осигурителен доход, обр.УП-15 от 10.03.2022 г. за времето от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., които удостоверяват, че лицето е изпълнявало длъжността управител при Строително предприятие ООД- гр.Свищов, както и Удостоверение 5512-10-481/10.03.2022 г. за отказ за издаване на документ за осигурителен стаж за периодите м.12.1998 г., м.04.1999г., м.02.2001 г.-м.12.2004 г., тъй като за тези периоди няма данни, съхранявани в архива в разплащателната документация на предприятието. Административното производство е спряно с разпореждане от 28.02.2022 г. и впоследствие възобновено с цитираното разпореждане от 09.11.2022 г. В него, като мотив за отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е посочено, че М. Лисичев има навършена изискуемата възраст по чл.68 КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от 39 години, тъй като зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж от трета категория труд е 31 години, 11 месеца и 20 дни. Съгласно чл.41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, административният орган не е признал осигурителния стаж на Лисичев за времето от 01.12.1998 г. до 31.12.1998 г., от 01.04.1999 г. до 31.12.1999 г. и от 01.02.2001 г. до 31.12.2004 г., положен на длъжност управител в Строително предприятие ООД- гр.Свищов. Заявителят е обжалвал Разпореждане 2113-04-1949#18/06.04.2022 г., прилагайки до горестоящия административен орган копия на данъчни декларации и служебни бележки за изплатени суми за периода от 1999 г. до 2004 г. С Решение 1012-04-113#2 от 20.06.2022 г., директорът на ТП на НОИ- Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана, като е обсъдено и обстоятелството, че представените пред него допълнителни документи не са такива, удостоверяващи осигурителен стаж по чл.41 от НПОС. За да приеме жалбата на М. Лисичев против решението на директора на ТП на НОИ- Велико Търново за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Велико Търново е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора са неоснователни. Недостигът на осигурителен стаж, обусловил отказа, е предопределен от събраните по надлежния ред доказателства в административната преписка, вкл. от факта, че има издаден отказ за издаване на удостоверение с изх. 5512-10-484/24.02.2022 г., който касае периода от 01.12.1998 г. до 31.12.1998 г., от 01.04.1999 г. до 31.12.1999 г. и от 01.02.2001 г. до 31.12.2004 г., тъй като лицето не фигурира в предадените разплащателни ведомости. Този административен акт е можело да бъде обжалван, на основание чл. 117 от КСО, но това не е сторено в законоустановения срок, поради което, както правилно е посочил ответникът, е недопустимо едва в образуваното пенсионно производство да се обжалва стаж, за който има издаден влязъл в сила административен акт. Освен това лицето е подало заявление за заверка на осигурителна книжка с 4004-04- 127/15.06.2021 г., което по-късно е оттеглило със заявление 4004-04-127#4/08.07.2021 г., като е издаден и акт за прекратяване на производството. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същата разпоредба документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Същевременно, в чл.41, ал.1 от НПОС изрично е регламентирано, че осигурителният стаж на управителите на търговски дружества се установява с осигурителна книжка, в която се посочва времето, през което са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. По този начин доказването на осигурителния стаж на управителите на търговски дружества с осигурителна книжка е регламентирано в действуващото след 2000 г. законодателство, каквато М. Лисичев няма. По делото са налице данни, че от страна на лицето са били предприети действия за издаване на осигурителна книжка от НОИ, но това административно производство е прекратено от административния орган по искане на заявителя и не е налице произнасяне на органа. Правилно съдът е обсъдил и не е кредитирал представените пред директора на ТП на НОИ- Велико Търново при обжалването по административен ред служебна бележка от 30.03.2000г., служебна бележка с изх. 92/11.04.2001 г., служебна бележка изх. 39/10.04.2003г., служебна бележка изх. 67/09.04.2004г. и служебна бележка от 31.12.2004г., подписани от ръководителя на Строително предприятие ООД с отразени облагаем доход, данъчна основа, осигурителни вноски и данъци за периода от м.12.1999г. до 2003г. вкл., тъй като те са неотносими към начина, по който следва да бъде установен осигурителният стаж на жалбоподателя за спорния период съгласно законовите разпоредби. Тези писмени документи не са годно доказателствено средство за удостоверяване на спорния стаж в представените удостоверения, обр. УП-3 и само въз основа на посочените в същите данни не може да бъде зачетен стаж при ясно нормативни изисквания за вида документ, който следва да се представи, за да бъде зачетен осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Тези служебни бележки не представляват т.нар. други разходооправдателни документи по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, тъй като се издават, за да послужат пред трети лица в предвидените случаи, но не и да обосноват направени от предприятието разходи. Аналогична е ситуацията и с представените копия на данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1999г.-2003г., ведно с приложените квитанции от 28.04.2000 г. и 14.05.2001 г. за получена сума за данък по чл.41 от ЗОДФЛ, които не представляват доказателство по чл. 40 от НПОС и не могат да послужат като надлежно доказателствено средство за установяване на осигурителен стаж. Същите са неотносими към спора, тъй като не сочат данни за наличие на осигурителен стаж, а и в административната преписка липсват сметки за изплатени суми, въз основа на които биха били издадени тези служебни бележки. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,