Решение № 5762 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16729/2009 г.

Решение № 5762 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16729/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Диян Петров Чолаков от гр. Сливен срещу заповед № К - 4601/15.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и му е отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 ЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, не ангажира становище по жалбата. След преценката за законосъобразност по чл. 168 АПК на оспорената заповед, настоящия състав намира, че същата е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - да налага със заповед всички наказания по чл. 226 от ЗМВР, вкл. "уволнение" и да прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР категория "Г". Към момента на дисциплинарното нарушение и издаване на заповедта, жалбоподателят е изпълнявал своята служба в МВР в категория "Г". Спазена е предписаната от чл. 269 и чл. 246, ал. 1 на ППЗМВР писмена форма и съдържание - изложени са мотиви, обосноваващи разпоредителната част, представени са фактическите и правни основания за издаването й. В административното производство са спазени разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР, Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Дисциплинарно разследващият орган, спазвайки чл. 230, ал. З от ЗМВР е извършил всички необходими и възможни процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и само с допустимите от закона начини и средства е установил следната фактическа обстановка: Със заповед № К - 4601/15.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗМВР, на инспектор Диян Петров Чолаков, полицейски инспектор IV степен в "Организация на движението, на пътния контрол и превантивна дейност" на сектор '"Пътна полиция" към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при Областна дирекция на МВР - Сливен, категория Г - II степен, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че в периода 29.08.2008 г. до 4.09.2008 г. в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил разпореждане на началника на сектор "Пътна полиция" да изпрати преписка, съдържаща акт за установяване на административно нарушение на лице, управлявало лек автомобил след употреба на алкохол, установено по надлежния ред на Районна прокуратура Сливен, с което е нарушил чл. 6, ал. 1 и ал. З от Инструкция Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, не е съдействал за събиране на годни доказателствени средства по наказателно производство № 1479/2008 г. и е допуснал да изтече 3-месечният срок за съхранение на кръвната проба - нарушение на т. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ Iз - 2013/8.11.2006 г., с което е затруднил дейността на Районна прокуратура - Сливен и действията на разследващия полицай, като е станало невъзможно извършването на годна химическа експертиза, наказателното производство срещу лицето е прекратено и е същият е избягнал търсенето на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, деяния, съставляващи нарушения, затруднили дейността на други служби или държавни органи. Това деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като дисциплинарно нарушение чл. 228, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ППЗМВР, за което се предвижда наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на сигнал - докладна записка рег. № 2424/17.03.2009 г. /Вх. № ж 10/17.03.2009 г. по описа на ОДМВР - Сливен/ на ВНД Началник на РУ на МВР - Сливен Неделчо Русев Неделчев - съдържащ констатации за редица допуснати пропуски в административно наказателната дейност на ОД на МВР - Сливен от инспектор Диян Чолаков, със Заповед № 430/20.03.2009 г. на Директора на ОД МВР - Сливен е образувано дисциплинарно производство, назначена е комисия за проверка на сигналите. На същата дата жалб. Чолаков е запознат с тази заповед. При извършената проверка във връзка с образуването дисциплинарно производство от жалб. Чолаков на 21.04 и на 27.04.2009 г. са дадени писмени обяснения. Констатациите от извършената проверка, комисията е обобщила в справка от 29.04.2009 г. до директора на ОД - МВР - Сливен, който съобразно задълженията си по чл. 238 ППЗМВР е изпратил с предложение рег. № 4928 от 8.05.2009 г. събраните материали от дисциплинарното производство на компетентния съобразно чл. 230 ЗМВР орган да наложи съответното наказание - министъра на вътрешните работи. Жалб. Чолаков е бил запознат със справката и предложението и във връзка с тях е депозирал писмени обяснения на 8.05.2009 г. Впоследствие на 15.06.2009 г. с обжалваната понастоящем заповед министърът на ВР е наложил дисциплинарното наказание. Спазен е срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство. В материалите по преписката се съдържат данни и за цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР. При издаването на заповедта, наказващият орган в съответствие с чл. 229, ал. 2 от ЗМВР е съобразил тежестта на извършените от жалбоподателя нарушения, обстоятелствата по извършването, негативните последици и формата на вината. На 22.06.2009 г. жалбоподателят е бил запознат с оспорваната заповед и на основание чл. 232 от ЗМВР същата му е била връчена лично, с положен подпис от него, отбелязана дата на връчване и факта, че не е в законоустановен отпуск. В административното производство са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Нарушението е открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР от момента на предоставяне производството на министъра на вътрешните работи като компетентен орган да наложи наказанието, с предложение рег. № 4928 от 8.05.2009 г. събраните материали от дисциплинарното производство и заповедта е издадена в рамките на законовия двумесечен срок - на 15.06.2009 г. Така установената фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин сочи, че жалб. Чолаков с деянието си е осъществил вмененото му нарушение. Доказани по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, неговите действия правилно са квалифицирани като нарушение на служебни задължения. Като последица от настъпилия юридически факт, чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗМВР предвижда дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за определен срок . Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание при условията на обвързана компетентност са правилни. При издаването на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР и ППЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл. 224, ал. 1 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебните задължения. Неоснователен е доводът, че е нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. От жалбоподателя са депозирани писмени обяснения, с които министърът на вътрешните работи се е запознал. След като служителят е дал писмени обяснения, дисциплинарно-наказващият орган не е бил длъжен да го изслуша съгласно чл. 237, ал. 4 ППЗМВР. Неоснователен е доводът, че заповедта е издадена след двумесечния преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл. 223 ППЗМВР регламентира от кой момент дисциплинарното нарушение се счита за открито - това е моментът, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В разглеждания случай предложението от директора на ОДП - Сливен, към което са приложени събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства за извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, е постъпило в МВР на 14.05.2009 г. с вх. № 7791 от на ДЧР - МВР (л. 70 от делото). Най-рано на тази дата министърът на вътрешните работи е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Това е и моментът, от който според чл. 225, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 223, ал. 1 ППЗМВР е започнал да тече двумесечният преклузивен срок, в който министърът на вътрешните работи е следвало да наложи дисциплинарното наказание на служителя. Оспорената заповед е издадена на 15.06.2009 г., т. е. в рамките на този срок. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, при спазване на законоустановената форма и е издадена в съответствие с целта на закона и от компетентен орган, поради което жалбата против нея като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,