Решение № 6543 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2011 г.

Решение № 6543 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 161 от 19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 207 по описа за 2011 г. на Административен съд-Ямбол. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/736. Със същото решение ДФЗ-РА е осъдена да заплати на "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД сторените разноски от 700 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да събере доказателства относно правомощията на издателя на уведомителното писмо, което е обявено за нищожно. В подкрепа на твърдението си, че уведомителното писмо не е нищожно, касаторът е приложел към касационната жалба писмени доказателства. На следващо място по съществото на спора се твърди, че наложената санкция с уведомителното писмо е законосъобразна. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че според представените писмени доказателства уведомителното писмо е издадено от заместник - изпълнителния директор, на когото изпълнителният директор със заповед и на основание взето решение на Управителният съвет на фонда е делегирал правомощия, което го прави валидно. Счита освен това, че съдът е постановил решението си в нарушение на принципите провъзгласени в чл. 7 и 9 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: Административният съд-Ямбол е бил сезиран с жалба, подадена от "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/736 от 2.02.2011 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА Мюхеттин Караоглан. С уведомителното писмо на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 10 878, 72 лв. С жалбата се е обжалвала наложената санкция. При извършената служебна проверка по силата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което го е обявил за нищожно. В съответствие с резултата от изхода на спора съдът е осъдил ДФЗ-РА да заплати на жалбоподателя сторените разноски. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, което налага отмяната му при условията на чл. 222, ал. 2 АПК. На първо място съдът не е изпълнил принципа на служебното начало визиран в чл. 9, ал. 3 АПК, като не е указал на ответната по жалбата страна, че не е посочила доказателства относно компетентността на органа, издал обжалваното уведомително писмо. Към касационната жалба са приложени взетите решения от заседанието на Управителния съвет на фонда, отразени в съставения протокол № 5 от 20.05.2010 г. От представеният протокол в частта му на решение по т. 3 се установява, че Управителният съвет на основание чл. 19, ал. 1, т. 7 ЗПЗП и чл. 6, ал. 2, т. 14, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 3 и чл. 64 от Устройствения си правилник, в редакцията му обн. в ДВ, бр. 87 от 2009 г., е дал възможност на изпълнителният директор на фонда да делегира правомощията си по подписването на уведомителните писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. на директорите на областните дирекции на фонда и на заместник - изпълнителния директор - Мюхеттин Караоглан. В изпълнение на така взетото решение и на основание чл. 20а ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и на описаната т. 3 от решението, със заповед № 01-РД/1403 от 1.06.2010 г. изпълнителният директор на фонда е делегирал на посочения заместник-изпълнителния директор да подписва уведомителните писмо. От така представените писмени доказателства безспорно се установява, че уведомителното писмо, предмет на жалбата пред административния съд е издадено от компетентен орган. Направеният извод от съда за нищожност на уведомителното писмо е неправилен и е в противоречие с писмените доказателства, които съдът не е събрал при разглеждането на жалбата. Това налага отмяна на решението и връщане на делото на същия съд за продължаване на производството по жалбата за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност. Наведеният довод в касационната жалба, за недопустимост на жалбата на "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД, поради това, че е била просрочена е неоснователен. От данните по делото се установява, а това не се и оспорва със самата жалба, че уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 28.02.2011 г. Срокът за обжалването му по административен или по съдебен ред е 14-дневен. Дружеството е предпочело да избере съдебното обжалване. То е подало жалбата си по пощата с препоръчана пратка, чрез куриерски услуги, като в издадената разписка е посочено, че пратката е подадена на 11.03.2011 г. или в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. По изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени, а делото да му се върне за извършване на следващите се процесуални действия по жалбата. Направеното искане за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение на този етап не може да се уважи, тъй като спорът не е решен окончателно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение