Решение № 3571 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2015 г.

Решение № 3571 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Антоанета Калоферова срещу решение № 537/2.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9678/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2251300393/24.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1335/28.07.2014 г. на директора на същата дирекция с който не е възстановен ДДС в размер на 10 366,10 лв. по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Макар изрично да не е посочено отменително основание, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира неправилност на обжалваното решене поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон. Според касатора "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България отчита разходи за издръжка на офис, включително разходи за работни заплати и хотелско настаняване на персонал, за които претендира право на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че дружеството с клон в България не извършва независима икономическа дейност, поради което и не извършва и облагаеми доставки. Касаторът се позовава на решение по съединени дела С-318/11 и С-319/11 на СЕС (Daimler AG, Widex A/S - Skatteverket), където в т. 40 било посочено, че възстановяването на начисления в България данък следва да се извърши по реда и условията на Директива 2008/9/ЕО за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка. В касационната жалба се съдържа оплакване, че присъдените в полза на дружеството разноски са значително завишени. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Мирчева. Ответникът по касационната жалба "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България, със седалище и адрес на управление в гр. София чрез адв. Климент Славчев я оспорва по съображения, развити в представените писмени бележки, в които е поискано и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е очертал спора между страните, който е: Дали претендирания от "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България данъчен кредит следва да бъде възстановен по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. на министъра на финансите за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяването, но установени в друга държава-членка на ЕС. Посочено е от решаващия съд, че отказът на приходните органи за възстановяване на ДДС е, че не е приложим общия ред на ЗДДС, а е следвало да бъде поискано по реда на посочената наредба. Съдът е приел, че не се спори по делото, че клонът е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на България предвид, че дружеството е авиационен оператор и извършва полети от и до България и тези факти съдът е приел, че не се оспорват от приходната администрация. Приет е от съда за безспорен и факта, че "Уиз Еър Унгария КФТ" и клонът в България представляват един и същи правен субект и ДДС номера на клона е българския ДДС номер на унгарското дружество. Според съда клонът на дружеството е извършвал доставки, свързани с издръжка на офиса на клона в България, за хотелско настаняване на персонала и др., за които не се спори, че е получавал фактури, издадени от доставчици, изчерпателно посочени в ревизионния доклад. Относно констатацията на приходните органи, която е довела до отказа от възстановяване на ДДС е, че дружеството няма постоянен обект на територията на България по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, от който да осъществява независима икономическа дейност и приходите от облагаеми доставки се реализират от дружеството-майка, установена на територията на друга държава-членка на ЕС, поради което претендираният данъчен кредит следва да се възстанови по реда на чл. 81 ЗДДС, а не чрез приспадане. Съдът се е позовал на решение С-244/08 на СЕС, като е счел, че е напълно относимо и към настоящия правен спор по отношение на тълкуване на понятието "постоянен обект". Съдът е посочил в решението си, че приведено към настоящия случай след като "Уиз Еър Унгария КФТ", респ. клонът в България като част от този субект осъществява облагаеми доставки на територията на България, по които е получател и разходите за получените услуги са направени от клона не следва да се отказва правото на приспадане на ДДС под предлог, че възстановяването на данъка трябва да бъде поискано от главното търговско предприятие. Съдът е изложил мотиви, че след като дружеството има постоянен обект в България и представлява регистриран клон в България, то няма причина да му се откаже възстановяване на ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Наредба № Н-9/16.12.2009 г. регламентира възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, което означава, че ДДС за възстановяване следва да бъде поискан от дружеството-майка, което в процесния случай е със седалище в Унгария. Същото дружество обаче има клон в България, поради което по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, то има постоянен обект на нашата територия. Дефинитивно постоянният обект представлява търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение С-244/08 на СЕС (Комисията срещу Италианската република) на СЕС, в което е разгледан сходен случай на възстановяване на ДДС от постоянен обект в Италия, в което подобно на настоящия правен спор е отказано такова от данъчните органи, тъй като според тях е следвало да се поиска не чрез постоянния обект на дружеството, а чрез главното търговско предприятие по реда на Директива 2008/9/ЕС, която в българското законодателство е транспонирана в Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че в цитираното решение на СЕС разходите са направени от главното предприятие, а претендирания данъчен кредит е деклариран от постоянния обект в държавата по възстановяване, поради което по аргумент на по-силното основание съдът правилно е приел, че това решение на СЕС следва да се прилага и по отношение на направените разходи от постоянния обект в държавата на възстановяване, който в процесния случай е клонът на "Уиз Еър Унгария КФТ" в България. Обосновани са и изводите на съда за незаконосъобразен отказ от приходните органи на възстановяване на ДДС под предлог, че такова е следвало да се поиска от главното търговско предприятие, а не от клона му в България. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на решение от 25.10.2012 г. по съединени дела С-318/11 и С-319/11 (Daimler AG, Widex A/S срещу Skkateverket) на СЕС, тъй като то е неотносимо към настоящия казус. В посоченото решение дружеството Daimler е с място на стопанска дейност в Германия и няма постоянен персонал в Швеция, където провежда изпитания на автомобили при зимни условия, т. е. не притежава "постоянен обект", както и е прието от СЕС и осъществява единствено технически изпитвания, но не и облагаеми сделки. Цитиранeто на практика на СЕС винаги трябва да бъде съобразено дали конкретния казус е сходен като факти, каквито са тези по главното производство по делото по преюдициално запитване на СЕС. В противен случай цитирането на отделни абзаци от решението е извън контекста на фактите и обстоятелствата по съответния правен спор и не е в помощ за разрешаването му. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не е налице сочения в касационната жалба порок, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба за прекомерност на присъдените в полза на "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България разноски, поради обстоятелство, че такова възражение не е правено пред първоинстанционния съд, а от друга страна при доказателства за заплатено възнаграждение и с оглед защитата на тази страна в правния спор и неговата сложност, правилно решаващият съд е присъдил разноски в общ размер от 2 209,23 лв. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Славчев, на "Уиз Еър Унгария КФТ", клон - България следва да се присъдят 2 159,23 лв. разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение