Решение № 3424 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2010 г.

Решение № 3424 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от митница Варна чрез процесуалния й представител юрисконсулт Игнатов против решение № 1483/9.07.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 644/2010 г., с което е отменено решение към ЕАД № 09BG002002Н0086541/20091120/ на началника на МП-Варна запад за корекция и вземане отчет на държавни вземания-ДДС в размер на 58 179,38 лв., акциз-81 587,85 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът в касационното производство "Балкан проджекти мениджмънт" АД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Досежно основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение към ЕАД № 09BG002002Н0086541/20091120/ на началника на МП-Варна запад в частта относно определения акциз в размер на 81 587, 85 лв. и ДДС в размер на 16 317,57 лв. Решението е резултат на извършена повторна проверка на митническата декларация и приложените към нея документи. Констатациите в атакуваното решение са, че на 20.11.09 г. е подаден процесния ЕАД за крайно потребление от Египет на "линеен алкилбензен", вложен в 5 броя флекс танка с получател "Балкан Проджекти Мениджмънт"АД. Стоката е с деклариран тарифен код-38170050 90 с 0% мито и придружаващ я сертификат EUR. 1. На база констатациите от лабораторната експертиза е прието, че химичният му състав не дефинира еднозначно неговото предназначение, но този продукт основно се трансформира в повърхностно активно вещество-линейна алкилбензен сулфонова киселина (LABSA). Констатирано е, че алкилбензеновите смеси се използват или като разтворители, или при производството на повърхностноактивни агенти на смазочни масла или на изолационни масла. Митническият орган се е позовал на чл. 35, ал. 1 ЗАДС вр. чл. 32, ал. 9 от същия закон и е определил акцизна ставка 685 лв. за 1000 литра. В резултат на това е определен акциз в размер на 81 587,85 лв. и във връзка с това допълнително ДДС в размер на 16 317,57 лева. Получателят на стоката по въпросната ЕАД е обжалвал пред административния съд решението на митническия орган твърдейки, че той е краен потребител на стоката и за нея има издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което е съществувало към датата на която е разрешено вдигането на стоката. Административният съд въз основа на установената по делото фактическа обстановка е приел, че към датата на освобождаване на стоката за крайно потребление-19.12.2010 г., дружеството е притежавало удостоверение за освобождаване от задължението за заплащане на акциз за стоката. Прието е също така от съда, че в конкретния случай не е установено, да е налице потребление на внесения енергиен продукт за цели, различни от посочените в удостоверението. По тези съображения, съдът е преценил като незаконосъобразно обжалваното решение и го е отменил. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо в една част и като правилно в останалата му. Решението на съда е недопустимо в частта, в която е отменено обжалваното решение на митническия орган в частта относно определения ДДС за сумата-41 861,81 лв. В тази част решението на митническия орган не е било обжалвано. Видно от жалбата до административния съд е, че жалбоподателят обжалва митническото решение в частта му за ДДС само относно допълнително определения такъв, а именно в размер на 16 317, 57 лв. Като е отменил решението на митническия орган в частта за ДДС за разликата над обжалваната сума, административният съд е постановил решение свръх петитум, което в тази част следва да се обезсили като недопустимо. В останалата му част обжалваното решение е правилно. От доказателствата, събрани по делото, преценени съвкупно, се установява, че считано от 30.11.2009 г. жалбоподателят е освободен от акциз краен потребител на стоката по процесната ЕАД. Не се спори, че стоките са декларирани пред митническото учреждение на 20.11.2009 г. (което обстоятелство се установява и от датата на ЕАД), както и не се спори, че за стоките по процесната ЕАД е разрешено вдигането им на 19.12.2009 г. (което обстоятелство също се установява от данните в ЕАД). Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗАДС при внос на акцизни стоки, облагането им с акциз става при тяхното внасяне на територията на страната, което означава въвеждането им на територията на страната (чл. 19, ал. 2 от ЗАДС). Съгласно ал. 3 на чл. 19 от ЗАДС, когато стоките са поставени под митнически режим, внасянето им се смята за осъществено, когато те са допуснати за свободно обращение. По аргумент от чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на внасянето им. Именно към този момент следва да са налице и предпоставките за освободените от акциз крайни потребители на внасяните енергийните продукти. В конкретния случай жалбоподателят с подаването на процесната ЕАД в митнически пункт Варна-запад е поискал прилагането на митнически режим-допускане за свободно обращение за тази стока (чл. 4, т. 16, б. а) и т. 17 от Митническия кодекс). Поисканият режим е окончателно оформен, когато е разрешено вдигането на стоката. В конкретния случай това е станало на 19.12.2009 г. При тези данни и по аргумент от чл. 19, ал. 3 от ЗАДС следва да се приеме, че вносът на стоката по процесната ЕАД е осъществен на 19.12.2009 г. към който момент жалбоподателят е разполагал с удостоверение за освободен от акциз краен потребител за внесения енергиен продукт. Обстоятелството, че наличното удостоверение за освободен от акциз краен потребител не е представено на митническите органи, евентуално би могло да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но само то не може да създава задължение за заплащане на акциз за внасяната стока при наличието за жалбоподателя на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за същата стока. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила в допустимата му част. С оглед изхода на касационното производство и заявената претенция за присъждане на разноски от ответника в това производство, на последния следва да се присъдят направените разноски в касационната инстанция, а именно 5 000 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд