Решение № 2538 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2012 г.

Решение № 2538 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от изпълнителния и заместник-изпълнителния директори на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, срещу решение № 48 от 26.03.2012 г. по адм. дело № 132 от 2011 г. на Административния съд - Ловеч. В жалбата са развити съображения за неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Катя Димитрова Николова от с. Сливек, община Ловеч, редовно призована не се явява, не се представлява и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, по жалба на Катя Димитрова Николова от с. Сливек, община Ловеч, в производство по чл. 145 и сл. АПК, административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23700 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подадено от Катя Николова общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 11/230609/17067 в размер на 764,39 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 6305,06 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" е фактическо основание. Според Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо - и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт, и съдът правилно го е отменил. Закономерно, на следващо място, съдът се е позовал и на нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК поради неуведомяване на ответника за започналото административно производство, като по този начин административният орган го е лишил от възможността да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Липсата на конкретни фактически основания, довели до формирането на волеизявлението в оспорения акт, препятства извършването на проверка за прилагането на материалния закон. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен при подаването на заявлението, попълването на съответните формуляри и при представянето на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото от 9.12.2010 г. на МЗХ до ДФЗ - РА, "допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73, § 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. При проверката на несъответствието на акта с целта на закона правилно е взето предвид, че регламентираната помощ е законово оправдана, ако е своевременна и ако не въвежда земеделския стопанин в разходи и тежести, по-големи от обичайните предвидени в законодателството облаги, и че липсата на ясна представа за какво точно е санкциониран участникът в земеделския оборот води до демотивация на същия да участвува с принос в развитието на общия селскостопански пазар. От тази гледна точка оспореният АУПДВ се явява несъответен на легално приетите в чл. 2 от ЗПЗП цели. По изложените съображения обосновано и законосъобразно е установено, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 - 5 от АПК за оспорване на административния акт. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,