Решение № 12319 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2020 г.

Решение № 12319 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Д. Чокоев, [населено място], ЕГН [ЕГН] срещу решение № 314/14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5255/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-21-106 от 12.04.2019 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН] от 1.07.2018 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ София-град, редовно призован, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, с разпореждане № [ЕГН] от 1.07.2018 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ София - град е преизчислена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО /2015 г., считано от 1.07.2018 г. в размер на 3 852, 40 лв. Съобразно разпоредбата на § 6 от ПЗР от КСО е било определено месечно да му се изплаща сумата от 910 лв. С жалба с вх. № 1012-21-106/12.04.2019 г. до директора на ТП на НОИ – София-град жалбоподателят е оспорил разпореждането в частта му, с която е ограничен размера на отпуснатата пенсия. С Решение № 2153-21-106 от 12.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град жалбата му е била оставена без уважение, като същото е връчено на жалбоподателят на 14.05.2019 г. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Правилно съдът е приел, че законосъобразно на касатора е определен по-нисък размер на подлежащата на изплащане пенсия на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО /доп. ДВ, бр. 61/2005 г., в сила от 1.01.2016 г. /. Съгласно цитираната норма максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. - 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С оглед на така въведеното общо ограничение на максималния размер на получаваните пенсии, правилно е изчислен и определен на касатора размер на месечната сума за изплащане 910 лева. Ограничавайки размера на изплащаната пенсия до предвидения в § 6 от ПЗР от КСО размер, административният орган е приложил стриктно закона. Органите по пенсионното осигуряване не разполагат с право на преценка дали да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения съобразно § 6 от ПЗР на КСО размер или в действителен размер. Действително, законодателят е установил максимален праг на получаваните пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., като единствените изключения са предвидени за изрично посочените в ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба лица - президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд, както и военноинвалиди при навършване на възрастта по чл. 68. Касаторът не попада сред изброените изключения. Следва да се подчертае също така, че разпоредбата на § 6 от ПЗР на КСО не е обявена за противоконституционна по реда на чл. 14 от Закона за Конституционния съд и е действаща правна норма, задължителна за прилагане от административните органи. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,