Решение № 6527 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2021 г.

Решение № 6527 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2021 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х., с адрес в гр. Костенец и адрес за призоваване в гр. Велико Търново, срещу решение № 1379/23.12.2020 г. по адм. дело № 880/2020 г. на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3286 з -3019/18.08.2020 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция". Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и снемане на полицейската регистрация. Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), чрез процесуален представител в съдебно заседание и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед е отказано снемане на полицейска регистрация № 2962/22.06.2009 г., извършена в 8 РУ на СДВР на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерство вътрешните работи (ЗМВР) на Р. Х., поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия със заповед на министъра на основание чл. 29, ал. 1 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения. Съдът е посочил, че мотивите на административния орган за наличие на влязла в сила на 20.11.2013 г. осъдителна присъда за жалбоподателя и настъпила реабилитация по право на 20.11.2016 г. се подкрепят от доказателствата по делото и същите не фигурират между основанията за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, поради което административният акт е съобразен с приложимото материално право и целта на закона, като не е налице противоречие между ЗМВР и Правото на ЕС в областта на защитата на личните данни. Решението е правилно като краен резултат. В съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е изводът на АС, че реабилитацията по право не е между изрично изброените законови основания за заличаване на полицейската регистрация. Видно от чл. 68, ал. 6 ЗМВР полицейската регистрация се заличава, когато е извършена в нарушение на закона, когато е прекратено наказателното производство без хипотезата на одобрено споразумение, при влязла в сила оправдателна присъда, при освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, какъвто е настоящият случай, настъпва, когато изтече изпитателният срок без лицето да извърши друго престъпление, заради което да трябва да изтърпи отложеното наказание. Реабилитацията заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Част от тези изрично посочени в закон случаи са свързани с наказателното производство, в което следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в определени хипотези. Полицейските органи обработват лични данни с оглед противодействието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила присъда жалбоподателят - обсебване (чл. 206, ал. 1 НК). Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, на която се е позовал Х. в искането си до административния орган за снемане на регистрацията, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право. Действително в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. В случая предвид горецитираните дати на влизане в сила на осъдителната присъда и изтичане на изпитателния срок по нея не може да се твърди, че събраните лични данни на жалбоподателя се съхраняват за период по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват от полицейските органи, поради което липсва твърдяното от касатора основание за отмяна на съдебното решение и обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Неотносимо към настоящия казус е позоваването на решението на ЕСПЧ от 10.02.2011 г. по "Димитров - Казаков срещу България" доколкото цитираните мотиви са свързани с класифицирана отменена инструкция, а настоящият ЗМВР и Наредба за извършване и снемане на полицейска регистрация са обнародвани в "Държавен вестник". Отделно от това жалбоподателят по делото пред ЕСПЧ е бил регистриран без да е бил обвиняем и е неосъждан, за разлика от фактите по настоящето дело. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО (ОРЗД). Съгласно ОРЗД