Решение № 11494 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2017 г.

Решение № 11494 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Божурище против решение № 86/09.02.2017 г., постановено по адм. д. 943/2016 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на процесуалните и материалните правила и норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които съдът се е произнесял по нередовна жалба доколкото в нея не е конкретизирано по какво искане липсва произнасяне и какво се иска от съда. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Г. Димитров, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 86/09.02.2017 г., постановено по адм. д. 943/2016 г. по описа на АССО отменен мълчалив отказ на кмета община - Божурище да се произнесе по заявление за достъп до обществена по заявление рег. индекс ЗДОИ-5/19.08.2016 г., подадено от Г. Димитров и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите в решението. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт при надлежното му сезиране със заявление по чл. 29, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Г. Димитров със заявление рег. индекс ЗДОИ-5/19.08.2016 г. е поискал от кмета на община Божурище да му бъде предоставена информация относно приходите на Община Божурище от тротоарно право по години от 2007 г. до 2016 г. с прецизиране по обекти. По това заявление не е постановен изричен отговор, не е поискано и уточнение на заявлението. Касационният жалбоподател твърди, че заявлението е неясно, което не кореспондира със съдържанието на заявлението, но ако като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ кметът на община Божурище е счел заявлението за неясно е бил длъжен да даде указания за конкретизирането му, а не да не се произнася въобще. Заявлението съдържа достатъчно ясно описание на исканата информация, която може да бъде определена като обществена доколкото се отнася за общински финанси. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, че АССО се е произнесъл по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК. АССО е сезиран с редовна и допустима жалба, в която ясно е формулирано искане за отмяна на отказа за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация. В случая АССО е правилно приел за установено, че е налице мълчалив отказ за произнасяне, поради което на практика не е възможно и индивидуализиране с номер и дата на оспорения административен акт. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието от АССО, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АССО. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,