Решение № 393 от 9.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1181/2015 г.

Решение № 393 от 9.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1181/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 06.04.2015 г., постановена по внохд № 330/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата на въззивната инстанция е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, необоснована и несправедлива. Моли се да бъде отменена в частта, в която подсъдимият Р. Г. Ш. е бил признат за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление и делото върнато на първата или въззивната инстанция за ново разглеждане. В предоставения на прокуратурата седмодневен срок за привеждане на протеста в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК са постъпили допълнителни съображения към касационния протест, в които е уточнено, че касационните основания, които се релевират са по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се аргументира с липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, предвид отказа на съда да уважи повторното искане на прокуратурата за изискване от РУП - Ихтиман на оперативното дело /касаещо казуса по настоящето производство/, ако такова дело съществува. Сочи се и неправилна интерпретация на гласните доказателствени средства, а именно показанията на Д. М., Г. М. и В. С. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, се твърди, че извода на СОС за липса на субективна страна на инкриминираното на подсъдимия Ш. престъпление е направен на базата на предположения. В заключение се посочва, че при постановяване на въззивната присъда са нарушени процесуалните права на прокуратурата, тъй като не са събрани исканите от нея доказателства, вследствие на което е направен неправилен извод, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Моли се да бъде отменена протестираната присъда в частта, в която подсъдимият Ш. е бил признат за виновен и делото върнато за ново разглеждане. В срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпило възражение срещу касационния протест, изготвено от адв. Т. - защитник на подсъдимия Р. Ш., в което се твърди, че релевираното в протеста възражение за неправилност на въззивната присъда не представлява касационно основание, поради което не следва да бъде обсъждано. Посочва се, че касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се навежда за пръв път в допълнителните съображения към протеста, извън срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, поради което същото не следва да бъде предмет на касационна проверка. В условията на алтернативност застъпва становище, че по делото безспорно е установено от показанията на свидетелите М., М. и С. и от обясненията на подсъдимия, че последният е сътрудничил на органите на МВР и то във връзка с казуса по настоящето дело, както и че събрания доказателствен обем не разкрива нуждата от издирване на разписка, подписана от подсъдимия Ш. за получена сума в резултат на коментираното по-горе сътрудничество. Наред с това, защитникът посочва, че дори и да са допуснати нарушения, то те не са съществени, тъй като отказът на съда да събере и провери доказателствената стойност на разписката за получената от подсъдимия сума от 200 лв. не е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Изложени са съображения, оспорващи оплакването на прокуратурата за нарушение на материалния закон. Моли се касационният протест да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Намира, че по делото няма нито едно доказателство, че подсъдимият е взел участие в инкриминираното му престъпление със знанието на полицията и за да съдейства за задържането на другите извършители. Моли протестът да бъде уважен, като делото се върне за ново разглеждане с указания да се изиска оперативното дело и да се извърши преразпит на всички свидетели - полицейски служители, за установяване на обективната истина. Защитникът на подсъдимия Р. Ш. - адв. Г. моли да не бъде уважаван протестът. Акцентира на информацията, предоставена от св. М., за това, че подсъдимият е съобщил на органите на полицията за предстоящото извършване на престъплението и е съдействал за разкриване на извършителите. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият Р. Ш. моли да бъде потвърдена присъдата на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 44 от 02.04.2014 г., постановена по нохд № 647/2013 г., Районен съд - Ихтиман е признал подсъдимия Р. Г. Ш. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 58, б. "а" във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворнически общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 от НК съдът е зачел времето на задържане на подсъдимия по чл. 63 от ЗМВР, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по споразумение по нохд № 3814/2010 г. на СРС, като е постановил изтърпяването му при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Р. Ш. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 369,51 лв., ведно със законната лихва от 20.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, както и по направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия Ш. По протест на Районна прокуратура - Ихтиман и жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски окръжен съд е било образувано внохд № 330/2014 г., приключило с въззивна присъда от 06.04.2015 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена и вместо това подсъдимият Р. Г. Ш. е бил признат за невиновен в това, че на 20.03.2013 г., около 06.00 часа, в местността "местност" в землището на [населено място] проход, област Софийска, действайки в условията на повторност, като съизвършител, е направил опит да отнеме от владението на МОЛ - В. З., управител на дружество [фирма] чужди движими вещи - 140,50 литра дизелово гориво /нафта/ на обща стойност 369,51 лв., собственост на [фирма], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, извършено е чрез използване на техническо средство и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, с която е постановено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 68, ал. 1 и в частта относно разноските. На основание чл. 190 НПК е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество, е НЕОСНОВАТЕЛЕН. На първо място следва да се отбележи, че действително в касационния протест са били наведени оплаквания за това, че присъдата на Софийски окръжен съд е "неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, необоснована и несправедлива". Така подаденият протест не е отговарял на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, обстоятелство, което е било констатирано от съдия от Софийски окръжен съд, който с разпореждане от 24.06.2015 г. е предоставил на ОП - София 7-дневен срок от съобщението за привеждане на касационния протест в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Съобщението до Софийска окръжна прокуратура за посоченото по-горе съдебно разпореждане е било връчено на 01.07.2015 г. и в предоставения й седмодневен срок - на 08.07.2015 г. тя е депозирала документ, озаглавен "Касационен протест - допълнителни съображения", с който е привела касационния протест в съответствие с регламента на чл. 351, ал. 1 от НПК - посочила е в какво се състоят касационните основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и данните, които ги подкрепят. При това положение, следва да се приеме за процесуално допустим касационният протест, а направеното от защитата на подсъдимия възражение - за неоснователно. На следващо място, ВКС намира, че не са налице претендираните от прокуратурата съществени процесуални нарушения. В касационното производство, съдът не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По настоящето дело, такъв порок не се констатира, поради което и искането на прокуратурата за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде удовлетворено. Въззивният съд е обсъдил всестранно, обективно и детайлно доказателствата по делото, като е изложил съображения относно тяхната достоверност. Липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на СОС във връзка с оценката на обясненията на подсъдимия, които са били депозирани пред въззивната инстанция и в които е обяснил, че е съдействал на полицията за залавяне на крадците на нафта, като е съобщил деня, часа и мястото, където предстои извършването на престъплението, което обективно се е и случило. За проверка на тези обяснения второстепенният съд е разпитал в качеството на свидетели полицейските служители, чиито имена подсъдимият е споменал, като на лица, с които е контактувал във връзка с полицейската операция по залавянето на извършителите, а именно свидетелите Д. М., Г. М. и В. С. Посочената от въззивния съд кореспонденция между информацията, съдържаща се в показанията на св. Д. М. /че подсъдимият Р. Ш. е помогнал за разкриване на престъплението, за което е осъден по настоящето дело; че в тази връзка е бил проведен разговор между подсъдимия и началника на РУП - Ихтиман Вл. С. в присъствието на св. М. и че съдържанието на този разговор е било за задържане на извършителите в присъствието на Ш., както и че местонахождението на подсъдимия е било свързано с възложената му задача - съдействие на полицията в Ихтиман, за да бъдат задържани останалите извършители/ и обясненията на подсъдимия, е налице, и въз основа на нея СОС е направил верен извод за това, че заявеното от подсъдимия не е изолирано, а точно обратното - намира своето потвърждение и от други доказателства. На следващо място, показанията на св. В. С. също не опровергават заявеното от подсъдимия Ш., тъй като на зададения от прокурора въпрос дали знае подсъдимият да е съпричастен към провеждано разследване във връзка с противозаконно отнемане на гориво, свидетелят първоначално твърде уклончиво е посочил, че е уведомил прокурора, че съществуват допълнителни данни, които следва да бъдат съобразени от него, но в заключение е признал за това, че знае, че Р. Ш. е съпричастен към провежданото разследване. Макар и твърде оскъдна, информацията, съдържаща се в показанията на св. М., също не може да бъде пренебрегната, тъй като този свидетел не е отрекъл знанието си за наличието на разписка за сумата от 200 лв. /в обясненията си подсъдимият твърди, че сумата от 200 лв. му е била дадена от Вл. С. за оказаното съдействие, като разписката за тази сума, която той е подписал му е била донесена от св. Г. М./, а само е посочил, че това е информация, която не може да даде, тъй като е по ЗККИ. Съвкупната оценка на коментираните дотук гласни доказателствени източници е довела въззивната инстанция до правилния правен извод, че макар подсъдимият да е осъществил инкриминираното му престъпление по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК от обективна страна, същото е несъставомерно от субективна страна, тъй като той не е целял настъпването на обществено опасните последици от престъплението - противозаконното присвояване на отнетото гориво, а е действал в изпълнение на организирана полицейска акция по залавяне на останалите извършители на кражбите на дизелово гориво от продуктопровода на [фирма] и със съзнанието, че поведението му е насочено към съдействие на полицейските органи. Вярно е, че в подкрепа на изводите си за липса на субективна съставомерност на деянието, въззивната инстанция се е позовала в мотивите си на справка, издадена от РУ на МВР - гр. Ихтиман, от чието съдържание е видно, че е налице оперативно дело с участието на Р. Г. Ш. От поставения върху нея щемпел 24.04.2015 г. се установява, че справката е получена в съда след приключване на последното по делото съдебно заседание, на което е била обявена въззивната присъда - 06.04.2015 г. При това положение, окръжният съд не е имал право да ползва данните, съдържащи се в посочената справка, тъй като същата не е била надлежно приета и приобщена към материалите по делото. Безспорно, позоваването на документи, които не са приобщени по надлежния ред, представлява процесуално нарушение. В случая обаче, останалите доказателства са достатъчни за изграждането на извод, че присъствието на подсъдимия на местопрестъплението и участието му в неговото извършване е било с цел оказване съдействие на полицията, което е било предварително уговорено, и целта на което е била насочена към установяването и залавянето на другите извършители на кражбата на гориво, поради което не се налага допълнително изясняване на този въпрос, чрез законосъобразното приобщаване на информацията, свързана с наличието на оперативно дело, което пък от своя страна да предпоставя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационната инстанция приема, че и без посочената справка, обстоятелствата по делото са били изяснени обективно и в пълнота. С оглед на изложените съображения, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводът му, че поведението на подсъдимия не представлява престъпление, поради отсъствието на субективната му страна, е верен и се споделя от настоящия касационен състав. Като не намери основания за уважаването на касационния протест, ВКС приема, че въззивната присъда на Софийски окръжен съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение