Решение № 7349 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2010 г.

Решение № 7349 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 30.12.2009 г. постановено по адм. д. № 5894/2007 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 24 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК - 02-СО - 178/8.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът Петър Добрев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответникът Кирчо Христов не изразява мнение. Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол чрез процесуалния си представител счита решението на правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка и надстройка на съществуващи гаражи", находящ се в съсобствен УПИ- ХIХI 913, кв. 31 м. "Гео Милев" по плана на гр. София. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж извършен от касатора, констатиран с констативни актове, послужили като основание за издаване на заповедта, чието съдържание не е било оборена с други доказателства, както в производството пред административния орган, а така също и пред съда. Установено е, че процесния обект е елемент от допълващо застрояване е следва да се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП - чл. 41, ал. 1 ЗУТ като наред с това условие, строежът е извършен при липса на одобрени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и строително разрешение и в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и правилно е квалифициран като незаконен, подлежащ на премахване, както правилно е прието от съда и административния орган. От друга страна след като е извършен в съсобствен поземлен урегулиран имот е следвало съгласието на съсобствениците при спазване реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, което в настоящия случай липсва видно от доказателствата по делото и е достатъчно основание за издаване на акта за премахването му. Не на последно място строежът с оглед на извършването му - 2006 г. не попада в хипотезата на § 184, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗУТ, който допуска узаконяване на строежи извършени до влизане на закона в сила - 22.07.2003 г., които са били допустими по разпоредбите действали по време на извършването и при наличие на заявление по този ред, каквото по делото не е установено. След като строежа не е бил деклариран в 6-месечен срок от обнародване на този закон - 02.01.2001 г., каквато е едната от кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на § 16, ал. 3 на ЗУТ следователно изводите за неприложимостта на тази разпоредба на е обоснован и законосъобразен. Оплакването за нищожност на заповедта, поради липсата на компетентност на органа е неоснователно. Оспореният индивидуален административен акт е издадена от компетентен орган при делегиране на правомощия, в изискуемата се от закона форма и при спазване на материланоправните и административнопроизводствени предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. Приемайки изводите за законосъобразност на акта, решаващият състав на съда е постановил решение в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което е обосновано. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК