Решение № 4424 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2010 г.

ВАСII отделение29.03.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 563/21.10.2010 г. постановено по адм. дело № 600/2010 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4424 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Методиев Ризов, от гр. Благоевград, чрез пълномощника му - адв. Дуков, против Решение № 563 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 600/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Вълко Георгиев Вълков оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - началникът на СГКК - Благоевград, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отменил по жалба на Вълко Георгиев Вълков заповед № КД-14-01-200/4.06.2010 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Благоевград, с която е одобрено изменението на КР към одобрената кадастрална карта на гр. Благоевград относно собствеността на самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.268.1.7 по тази карта, на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Прието е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени с чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1, т. 6 и чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед за изменение на кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта на гр. Благоевград относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.268.1.7, на основание чл. 146, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР поставя като условие за изменение на кадастъра по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, какъвто е процесният случай, установяването на място на непълнотите и грешките, чрез съставяне на акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Заинтересовани лица по ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението - по аргумент от § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки при изменение на кадастъра, е доразвито и в чл. 59, ал. 1, т. 6, и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. (ДВ, бр. 41/2005 г., изм. бр. 16/2006 г.). В случая правилно е установено, че съставеният акт за непълноти е опорочен, поради неподписването му от заинтересования собственик Вълко Георгиев Вълков. Опорочаването на процедурата и формата за съставяне на акта е равносилна на липсата му, поради което законосъобразно е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. По аргумент от чл. 62, ал. 5 от цитираната по-горе наредба, такова нарушение не би имало, ако процедурата по изменение е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с участието на всички заинтересовани собственици, каквато хипотеза в случая не е налице. Наведените от касатора доводи не оборват изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което обжалваното решение като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на делото неоснователно е искането на ответника Вълков за присъждане на направените от него транспортни разходи за явяване пред касационната инстанция. Разноските, на които страната има право, съгласно чл. 143, вр. с чл. 228 от АПК са тези по съдопроизводството, а претендираните не са с такъв характер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1