Решение № 3510 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. Д.Христова против решение 1337 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. 274/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград), с което по жалба на Б. Коюнджийска Давидкова от гр.Благоевград, [ЕГН] е отменено негово Уведомително писмо /УП/ изх. 02-010-6500/3995 от 18.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно мотивите на решението. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в УП не са изложени фактически и правни основания за издаването му и сочи, че в същото, в табличен вид са отразени причините, поради които е извършено намаление на финансовото подпомагане, а в текстовата част, с пояснения към всяка колона, са посочени и основанията за намаления и оторизираните суми. Посочва, че в УП и депозираното по делото становище се съдържа детайлна информация за данните относно установените/неустановените животни, заявени по схемата за подпомагане, като административния орган е изложил и допълнителни мотиви в посоченото становище и в тази връзка се позовава на ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Излага съображения и за съответствието на оспореното УП с материалния закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди оспорения административен акт. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - Б. Коюнджийска Давидкова, чрез процесуалния си представител адв.Д.Табутова, в писмен отговор и писмена молба оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., с изх. 02-010-6500/3995 от 18.01.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което Б. Коюнджийска Давидкова е уведомена, че оторизираната сума по подаденото от нея заявление за подпомагане е в размер на 0.00 лева. За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че същото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието му, съдът е обосновал извода, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от други документи, съдържащи се в административната преписка. Посочил е че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище изх. 02-090-6500/2995 от 24.03.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - изготвено във връзка с образуваното съдебно производство, което допълване на административния акт е недопустимо. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в таблица 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено намаление на исканите от заявителя суми по схема ЕЖСК /месо/, както и правното основание за горното. Описанието относно колона 3 Намаления също не внася яснота, тъй като са отразени различни алтернативни хипотези /4 на брой/, произтичащи от различни правни норми и не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания е приложимо в случая. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблицата четири хипотези за намаление на субсидията. Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Доказателства в обратната посока не са ангажирани нито пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай със становище изх. 02-090-6500/3995 от 24.03.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ /подписан със запетая без представени доказателства за заместване/, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно материалната незаконосъобразност на УП, при наведените в хода на делото фактически основания, не променят този извод. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение