Решение № 301 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2013 г.

Решение № 301 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 251 ГПК. С. И. М. е поискала да бъде тълкувано постановеното по настоящето дело решение № 204/3.06.2013 г., с което са отхвърлени молбите й, подадени на 3.01.2012 г. и на 3.02.2012 г., за отмяна на влезлите в сила решения на Горнооряховски районен съд по гр. д. № 146/2008 г. и на Върховен касационен съд, III г. о., по гр. д. № 942/2011 г. В молбата за тълкуване С. М. излага, че не й е ясно защо съдът е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на влязло в сила решение. Оспорва констатациите в решението, че представените от нея доказателства не са нови и че са без значение за делото. Според нея не са правилни и изводите на съда, че не е била лишена от възможност да участва в производството по гр. д. № 2309/2012 г., IV г. о., ВКС. Съдът намира молбата за неоснователна. Тълкуването на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и се налага да бъде уточнено допълнително какво правораздавателният орган е постановил. Необходимо е тази неяснота да е налице обективно. Случаят не е такъв, тъй като молителката преповтаря твърденията си, изложени в молбите й за отмяна и оспорва изводите на съда, че тези твърдения не са основателни. Това са доводи за неправилност на съдебния акт, които не могат да бъдат разглеждани по реда на чл. 251 ГПК. Волята на съда е ясно изразена - основания за отмяна не са налице, а по реда на тълкуването е недопустимо да се променя ясно обективираната в обявено и влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд