Решение № 11165 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15757/2014 г.

Решение № 11165 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15757/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Мирослава Павлова Павлова от гр. Перник, ЕГН **********, срещу решение № 712 от 28.10.2014 г. по адм. дело № 665/2014 г. по описа на Административен съд Перник. Поддържа оплаквания за касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяна на съдебния акт. Твърди, че съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна при спазване на чл. 15 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 103 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, фактическите констатации в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ нямали презумптивна доказателствена сила в съдебното производство. Сочи, че горното обосновавало извод за необходимост от доказване на отразените в АУАН обстоятелства. Твърди, че в процеса на доказване в случая се установявали съществени процесуални нарушения по отношение на спазване на процедурата за медицинско изследване на алкохол в кръвта. Прави извод за незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка, отнемане на свидетелство за правоуправление, без да са доказани фактическите основания за това. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Районно управление на полицията Брезник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Перник, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба на Мирослава Павлова Павлова срещу заповед № 14-0249-000022 от 17.06.2014 г. на началника на Районно управление на полицията Брезник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Перник. Със същата, на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от с. з. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС" до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Според доказателствения материал по делото, на Мирослава Павлова Павлова от гр. Перник, е съставен АУАН 532135/16.06.2014 г. за това, че на същата дата около 23:42 ч. в община Брезник на път ТРЕТИ КЛАС № 605 е управлявала МПС ФИАТ БРАВА с рег. № РК3040АС, след употреба на алкохол над 0.5 промила. Извършената проба с техническо средство - Алкотест "Дрегер - 7510" с № ARDN-0097 е отчела положителен резултат от 0.54 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 095781. С наказателно постановление (НП) № 14-0249-0000139 от 4.07.2014 г. на началника на Районно управление на полицията Брезник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Перник, на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП, на водача са наложени административни наказания "Глоба" и "Лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца". НП е връчено на Мирослава Павлова на 22.08.2014 г., като по делото няма данни същото да е обжалвано по съдебен ред. С атакуваното решение, Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Павлова против заповедта за налагане на принудителната административна мярка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, на правно основание, което съответства на изписаната правна квалификация, като фактите субсумират описания състав. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП /предл. първо/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № 1421/30.10.2012 г. Директор "ОДМВР" Перник е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. на началниците на районни управления в "ОДМВР" Перник, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по отчитане на кръвната проба не опровергават гореизложеното. Павлова не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно отчитането на концентрация на алкохол в кръвта й чрез дрегер над 0.5 промила. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АС, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, постановеното в този смисъл обжалвано решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,