Решение № 7683 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2011 г.

Решение № 7683 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еко - Хидро - 90" ООД, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Георги Стефанов Делчев, срещу Решение № 936/27.05.2011 г. по адм. д. № 880/2010 г. на Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 900467 от 25.01.2010 г., издаден от Галя Димитрова Славчева, инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив - ИРМ Пазарджик, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 237 092.52 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 174 145.28 лв., допълнително определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 129 911.49 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 84 624,39 лв. и корпоративен данък за 2006 г. в размер на 604 289.14 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 244 446.33 лв., потвърден с Решение № 206 от 29.03.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, присъдени са разноски в размер на 29 400,18 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, излага подробни съображения, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, оспорва жалбата в приложено по делото писмено становище. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, ПАС е приел, че на жалбоподателя в съответствие с нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 237 092.52 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 174 145.28 лв., допълнително определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 129 911.49 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 84 624,39 лв. и корпоративен данък за 2006 г. в размер на 604 289.14 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 244 446.33 лв. поради непредставяне от предходни доставчици по време на насрещните проверки на поисканите от тях писмени доказателства от значение за определяне на данъчните задължения - а именно за реалността на доставката от предходните към прекия доставчик, които водят до извод за липса на реална доставка и между прекия доставчик и жалбоподателя. Ревизионното производство се явява повторно, проведено в изпълнение на Решение № 458 от 06.07.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с което е отменен първоначалният Ревизионен акт № 1300-800594/17.04.2009 г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по възлагане на ревизията с подробни указания по събиране на доказателства и прилагане на материалния закон. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по ЗДДС (отм.), жалбата е основателна: Изводите на ПАС съд за липса на реално извършени доставки са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. При постановяване на обжалваното решение, съда не е съобразил разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като по делото е безспорно установено, а и не се спори, че в една част дължимия ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика. Като не е отчел това обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение. Предвид чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) в тези случаи няма възможност за постановяване отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Съдът е следвало да констатира това обстоятелство и с оглед задълженията си по чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.) да провери наличието на кумулативно необходимите предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че от събраните в хода на производството доказателства, недвусмислено се налага извода, че не са налице твърдяните от органа по приходите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Безспорно е установено, че издателите на процесните фактури са регистрирани лица по ЗДДС, доставките са облагаеми по ЗДДС, издадени са данъчни фактури отразяващи доставките; данъчните фактури са отразени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС (отм.) и в подадените справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС (отм.). По делото са представени и приети като доказателство писмени договори между страните, както и подадените от доставчиците справки-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, от които е видно, че данъкът е начислен в счетоводствата им. Сключването на договори за доставка, респективно за услуги обективира точната воля на страните за извършването на доставката (услугата) и то в съответствие с условията на договорите. Самото осъществяване на доставките (извършването на услугите) се обективира със съставянето на счетоводни документи, каквито в случая са налице, подробно описани от съда в обжалваното решение. Следователно, при правилна преценка на доказателствата, следва да се възприеме наличието на реално договорени услуги, реално извършени в полза на жалбоподателя и осчетоводени. Конкретно по отношение доставките на "Нолан Комерс" ЕООД неправилно е прието, че липсва кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като за продажбата на гуми не е необходима специална квалификация на служителите, нито пък каквато и да е техническа обезпеченост. За доставките са съставени първични счетоводни документи, фактурите са отразени в дневниците за продажби и в справките декларации. Дължимият ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика. Неправилни са изводите и по отношение на доставките, извършени от "Тети" ЕООД. Видно от представените договори дружеството е подизпълнител и извършените СМР са били съществено необходими за изпълнението на договора за обществена поръчка, за която няма спор, че е реално извършена. Първоинстанционният съд не е обсъдил обяснението за допусната техническа грешка при обозначаване на страните като изпълнител и подизпълнител, въпреки че това обяснение се подкрепя от текста на договора и подписаните протоколи. За доставките са съставени първични счетоводни документи, фактурите са отразени в дневниците за продажби и в справките декларации. Дължимият ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика Неправилно е прието, че след като част от наетите лица по трудови правоотношения са били в трудовоправни отношения с "Тети" ЕООД и "Геди" ЕООД, а три от тях и с "Глобус Стил" ЕООД, това означавало, че тези лица не са работили реално в "Тети" ЕООД. Няма законова пречка дадено лице да работи по няколко трудови правоотношения едновременно, то в конкретния случай не е ясно и как органа по приходите е приел, че работниците не са работили реално при това именно при "Тети" ЕООД. В последствие този извод е повторен и по отношение на кадровата обезпеченост и на "Геди" ЕООД и "Глобус Стил" ЕООД, с което съдът необосновано приема, че не е налице реално изпълнение по нито един от трудовите договори. Неправилно е прието, че доставчика не разполага с кадрова обезпеченост и материална база - складови площи и кадрови ресурси за осъществяване на доставка по отдаване под наем на складови площи. Договора за наем е консенсуален и за неговото сключване и изпълнение не е необходима каквато и да е кадрова обезпеченост, а същевременно наемодателят може да не е собственик на недвижимия имот, а да го преотдава под наем. Аналогични са и погрешните изводи на първоинстанционният съд по отношение на доставчиците "Глобус Стил" ЕООД, "Жерко" ЕООД, "Принт Експрес" ЕООД, "Агро трейд - 2004" ЕООД и "Геди" ЕООД. За доставките са съставени първични счетоводни документи, фактурите са отразени в дневниците за продажби и в справките декларации. Дължимият ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика. Посоченото обстоятелство за дерегистрация на част от доставчиците е ирелевантно за спора, тъй като дерегистрацията е извършена след издаване на процесните фактури. По Закона за корпоративно подоходно облагане (отм.) относно увеличаването на декларирания финансов резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 15, ал. 2 и 3, т. 2 ЗКПО (отм.) касационната жалба се явява основателна: Решението на ПАС в тази му част е мотивирано от погрешния извод за липса на реално извършена доставка. От представените документи (договори, фактури, протоколи, фискални бонове, платежни нареждания и др.), както и счетоводните записвания е видно, че са налице реално извършени доставки, при което са извършени и насрещно документално обосновани плащания и предпоставките за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за ревизирания период със сумите по съответните фактури не са налице. Не се спори по делото, че е налице реално изпълнение на договорите за обществени поръчки. Видно от доказателствата, те представляват СМР, гориво, снегопочистване, гуми, строителни материали, които са свързани пряко с изпълнението на обществените поръчки, за което се изисква голям материален ресурс и строителни материали, които "Еко - Хидро - 90" ООД не произвежда. Относно преобразуването на декларирания финансов резултат за 2006 г. със сумата от 3 830 764.28 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), ПАС неправилно и в противоречие със събраните доказателства по делото е приел, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на декларирания финансов резултат за 2006 г. Видно от депозираната по делото ССЕ, дружество е спазвало счетоводните принципи, при което приходите и разходите са начислявани в момента на тяхното възникване, независимо от паричните постъпления и плащания. В конкретния случай са взети предвид честите корекции и доуточнявания на техническите решения при строителството и неяснотата във времето за завършване на обекта, при което е прието, че към 31.12.2006 г., разходите по договора не могат да бъдат надлежно изчислени. Предвид това не може съгласно СС 11 и СС 18 да бъде изчислена сумата на прихода, не могат на този етап да бъдат изчислени, извършените разходи и тези които ще бъдат извършени. Няма как съответно да бъдат съпоставени предвидените разходи и фактическите разходи преди обектът да бъде завършен изцяло. При това, в съответствие с чл. 22, ал. 1 от ЗСч, е била извършена Инвентаризация на активите и пасивите. Спазвайки изискванията на възприетата счетоводна политика на дружеството за признаване на приходите и изискванията на СС 11 - Договори за строителство, през 2006 г. дружеството е отчело в своя баланс направените разходи като незавършено производство и съответно получените аванси е отразило като задължение. ПАС е игнорирал обстоятелството по делото, че посочените приходи и разходи, касаят сключени два договора за обществена поръчка с предмет "... възстановяване на път III-842 Юндола - Белово"', като въпросното възстановяване е приключило през 2007 г., през която година са признати както приходите, така и разходите по договора за обществена поръчка. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 228 АПК в размер на 42145 лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Водим от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,