Решение № 11255 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2018 г.

Решение № 11255 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - П., чрез процесуален представител, срещу решение № 1303/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 661/2018 г. по описа на Административен съд – П. (АС - П.), с което е отменена заповед № 317 з-470/02.02.2018 г. на директора на ОД на МВР - П., с която на К. М. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски в размер на 1000. 00 (хиляда) лева. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът – К. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 1303/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 661/2018 г. състав на АС - П. е отменил заповед № 317 з-470/02.02.2018 г. на директора на ОД на МВР - П., с която на главен инспектор К. М. – началник на сектор "Криминална полиция" към 02 Районно управление - П. при ОД на МВР - П., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови обжалваното решение, АС - П. е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като според съда при постановяването на заповедта не са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 предл. второ от ЗМВР, което съставлява самостоятелно основание за отмяната, поради което съдът е отменил заповедта. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, като съгласно ал. 3 сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В конкретния случай за извършването на нарушенията безспорно са установени и посочени датите 02.12.2016 г. и съответно 06.12.2016 г. От датата 06.12.2016 г. е започнал да тече едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 06.12.2017 година. Видно от приложената по административната преписка справка за периода 01.12.2016 г. до 02.02.2018 г. на К. М. е разрешен платен годишен отпуск общо в размер на 40 работни дни, както следва: 10 работни дни за времето от 16. 02 до 27.02.2017 година, 3 работни дни за времето от 13. 02 до 15.02.2017 година, 2 работни дни за времето от 20. 04 - 21.04.2017 година, 1 работен ден на 12.05.2017 г., 1 работен ден на 07.06.2017 г., 1 работен ден на 04.07.2017 г., 5 работни дни за времето от 24. 07 до 28.07.2017 година, 8 работни дни за времето от 12. 09 до 21.09.2017 година, 6 работни дни за времето от 01. 09 до 11.09.2017 година, 1 работен ден на 13.11.2017 г. и 2 работни дни от 27. 11 до 28.11.2017 година. т. е. налице е прекъсване на давностния срок по чл. 195, ал. 1 предл. второ от ЗМВР с общо 40 дни, поради което същият не е изтекъл на 06.12.2017 г., а на 06.02.2018 г. Оспорената заповед е издадена на 02.02.2018 г., поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на процедурата от гледна точка спазване на сроковете за нейното провеждане по чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР. Поради това преклузивният едногодишен срок за издаването на заповедта е спазен. Правилно административнонаказващият орган е броил размера на платения годишен отпуск на работни, а не на календарни дни, както неправилно е приел съда, предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗМВР, в който от т. 1-4 са предвидени видове платени отпуски на държавните служители в МВР, които се определени в работни дни /т. е. изключват се почивните дни и официалните празници/. За разлика от посочените видове платен отпуск, неплатеният и останалите видове отпуски по чл. 189, ал. 1, т. 5 - 9 се броят като календарни дни. С оглед на тези изводи, неправилно първоинстанционният съд е приел незаконосъобразност на заповедта само на посоченото основание. Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед на останалите основания по чл. 146 от АПК. Разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат определени от първоинстанционния съд при произнасянето му по същество, с оглед изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение