Решение № 458 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6405/2013 г.

Решение № 458 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6405/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба на Е. М. Т., чрез пълномощника му адв. С. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 5471/24.07.2012 г. по гр. д. № 4679/2012 г. на Софийски градски съд, ГО-I брачен състав, с което е обезсилено решение № III - 83-3/22.03.2010 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 10967/2009 г. в частта, с която М. Е. Т. е осъден да заплаща на непълнолетния си син Е. М. Т. месечна издръжка в размер на 100/сто/ лв., считано от 1.10.2009 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава, върху всяка просрочена сума, както и в частта за заплащане на държавна такса по сметка на съда в размер на 144 лв. Поддържа, че е бил лишен от възможността да участвува в производството по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е бил редовно призоваван на актуалния си адрес, не е получил препис от въззивната жалба, а за постановеното решение е разбрал от получения препис на определение № 11181/12.06.2013 г. на СГС за издаване на обратен изпълнителен лист, поради което иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това не е бил надлежно представляван съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК при констатирано противоречие между интересите му и ответника, което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна М. Е. Т., чрез пълномощника си адв. М. изразява становище за неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от заинтересована страна, срещу съдебен акт, попадащ в обсега на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е насочена към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител, въпреки, че са били налице предпоставките за това, или когато е назначен особен представител, въпреки, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 ГПК, към който препраща тази норма. Разпоредбата на чл. 29 ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. В развилото се въззивно производство е констатирано, че непълнолетния ищец Е. Т. е син на ответника М. Т., на когото са били предоставени упражняването на родителските права върху детето. Приел е, че предявените искове от непълнолетният ищец със съгласието на неговата майка, която няма процесуално право да оказва попечителско съдействие са недопустими, тъй като е налице противоречие между интересите на представляван и представител. Съдът е нарушил съществени съдопроизводствени правила, като е разгледал спора при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск и като не е назначил служебно особен представител на ищеца, го е лишил от възможност да бъде надлежно представляван. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав . По искането за разноски съдът не следва да се произнася. Предвид изхода на настоящето производство въпросът за разпределение на разноските, в това число и тези, сторени в настоящото отменително производство, ще бъде решен с акта по същество на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.