Решение № 39 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5518/2007 г.

Решение № 39 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5518/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева С решение № 2* от 20.12.2006 г. по гр.д. № 568/2006 г. на Окръжен съд- В., оставено в сила с решение № 141 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 134/2006 г. на Софийски апелативен съд ответникът - П. на Р Б. е осъдена на основание чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ да заплати на Т. Г. В. от гр. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 311 НК, за което по- късно е оправдан с присъда по нохд № 173/2004 г. на Плевенски военен съд. В останалата част до предявения размер от 12 000 лв. искът е отхвърлен. Решението на въззивния съд е обжалвано от двете страни, като ищецът поддържа становище за пълно уважаване на претенцията му, а ответникът- за намаляване на обезщетението до справедлив размер. И двете страните се позоват на необоснованост и нарушение на материалния закон като касационни основания за отмяна на решението. Ищецът поддържа и довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички доказателства по делото и по-специално заключението на медицинската експертиза относно причината за констатираните заболявания и връзката им със случая. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е работил като районен инспектор в РПУ - В. Срещу него е образувано следствено дело за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и е предаден на съд, но с присъда на Плевенски военен съд е оправдан. По тези факти не се спори, поради което съдът правилно е квалифицирал иска за обезщетение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като вредите за ищеца произтичат от незаконни действия на ответника. Спорът по делото е относно размера на обезщетението, в какъвто смисъл са доводите, изложени в двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационните жалби - без уважение. Обезщетението присъдено на ищеца за претърпените неимуществени вреди е определено съобразно принципа за справедливост и в този смисъл съдът е приложил правилно материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Обсъдени са всички доказателства, които са от значение, за да се изгради у съда убеждението кое обезщетение би било справедливо, доколкото справедливостта не е абстрактно понятие, а зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Така по делото е установено със свидетелски показания, че вследствие незаконното обвинение здравословното и психическо състояние на ищеца са се влошили. Фактът на привличането му като обвиняем е станал известен в града и е бил предмет на отрицателни коментари сред обществото по адрес на ищеца, особено като се има предвид обстоятелството, че е бил служител в полицията. Променило се отношението и към семейството му и непълнолетното му дете. Според заключението на медицинската експертиза част от заболяванията на ищеца е възможно да са били провокирани или да са задълбочени и усложнени от силния стрес, който е изживял. Съдът е съобразил и данните за продължителността на периода, през който ищецът е бил обвиняем и подсъдим, който е приблизително две години, вида на мярката за неотклонение - подписка, както и обстоятелството, че заболяванията на ищеца са стари и експертизата не дава категорично заключение за пряка и непосредствена връзка с отрицателните преживявания, предизвикани от незаконните действия на ответника. С оглед на изложените данни следва да се приеме, че определеното от съда обезщетение е справедливо по размер и няма основание за неговото намаляване или увеличаване. Неоснователно е оплакването в жалбата на ищеца и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил становището си за справедливия размер на обезщетението. Относно заключението на медицинската експертиза съдът е съобразил нейното становище относно пряката зависимост между преживения от ищеца стрес и изостряне на съществуващите здравословни проблеми. Изложил е съображения и защо не приема, че заболяванията са причинени от действията на ответника, а именно защото в тази насока експертизата не е дала категорично и еднозначно заключение. След преценката на всички доказателства по делото и съобразно чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение, което касационната инстанция не може да подменя, а само проверява дали са спазени процесуалните разпоредби, гарантиращи обоснованост и правилност в изводите на съда. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение