Решение № 6616 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2012 г.

Решение № 6616 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Кирил Василев Грозданов от гр. София против решение без № на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 3721/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-219/12.04.2005 г. на кмета на район Люлин-СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответниците Георги Цонев Тодоров и Венета Цонева Йорданова оспорват жалбата. Ответникът кмет на район Люлин-СО не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че оспорващият е собственик на УПИ II-511 по действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на кв. Филиповци-II част, София от 1984 г. Имотът на север граничи с възстановения в стари реални граници на н-ците на Цоне Тодоров Василев имот № 1175 от кадастралния план от 1958 г. идентичен с ПИ № 869 с площ от 342 кв. м., попадащ върху озеленителната тротоарна част от улица и чието попълване в кадастралната карта е одобрено с оспорената заповед. Реституираният имот не отнема площи от имота на жалбоподателя, но има обща граница с него, поради което оспорващият има правен интерес от оспорването. Със заповедта е одобрено изменение в кадастралната основа чрез попълване с реституирания имот, което представлява изменение на кадастъра с правно основание чл. 54, ал. 1вр. § 4, ал. 1, т. 2 ДР на ЗКИР, а не на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ в редакцията към датата на издаване на заповедта. Това са различни административни производства, които незаконосъобразно са смесени от административния орган и от съда. Налице е несъответствие между посоченото правно основание за издаване на заповедта и разпоредителната й част, което представлява неспазване на установената форма на акта чрез мотивирането му с посочване на фактическите и правни основания за издаването. Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и е незаконосъобразна, поради което подлежи на отмяна. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо нега да бъде постановено друго по същество за отмяна на незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,