Решение № 9539 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2019 г.
ВАСIII отделение14.07.2020 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1024/19.02.2019 г. по адм. дело № 4077/2018 г. по описа на Административния съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9539 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Йотов е подал касационна жалба срещу решение № 1024/19.02.2019 г. по адм. дело № 4077/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-1250/20.03.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за установяване и обявяване на неговата принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение № 2-1250/20.03.2018 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в съответната част, по повод извършена проверка на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 8, чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА - председателите и членовете на управителните и контролните органи на националните или лицензираните спортни организации и на Българския олимпийски комитет; е установила и обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на И. Йотов, член на управителния съвет на Федерацията по ханбал от 1.01.2005 г. Принадлежността е обявена в качеството му на секретен сътрудник. Съгласно чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от Закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове. Според предписанието на закона, принадлежността за секретен сътрудник се установява със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. В случая комисията е установила принадлежността на И. Йотов въз основа на собственоръчно написано агентурно сведение, документ от ръководилия го щатен служител, регистрационна бланка, съдържаща се в лично дело IA - 28766 и в работно дело IP- 14380, регистрационен дневник, картони образец 4 и образец 6. По искане на жалбоподателя по делото е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, според което И. Йотов не е автор на текста, съдържащ се в декласифицирано агентурно досие, озаглавен "Получени данни за лицето М. Марков – обект на ДОН "Техник" при Софийско окръжно управление на МВР". Независимо от установената неистинност на един от посочените в решението на комисията документи, административният съд приел, че няма основание за отмяна на оспореното решение. Съдът посочил, че комисията действа при условията на обвързана компетентност и при намерените за лицето документи, следвало да обяви принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. По тези съображения жалбата на И. Йотов била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбоподателят е извършвал публична дейност, която е сред посочените в чл. 3, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което подлежи на задължителна проверка за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. Принадлежността му е установена въз основа на документи, намерени за него в информационните фондове. При наличието на документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА органът има задължение да издаде решение, с което да установи принадлежността на лицето към органите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Изброяването на документите е примерно, поради което обявяването на принадлежност не се поставя в зависимост от кумулативното им наличие. Законът не изисква да бъде установена реално извършена от лицето дейност в качеството му на секретен сътрудник и не въвежда критерии, според които дейността се оценява в зависимост от нейния действителен "принос" за нарушаване на човешки права или за разправа с несъгласните със системата лица. Решението на комисията има декларативно (оповестително) действие - с него се огласяват намерените за лицето архивни документи, от наличието на които се извежда принадлежност на проверяваното лице към органите по чл. 1 от закона. Както е приел административният съд, обжалваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е издадено от компетентен орган, в рамките на установените от закона параметри, със съдържанието, каквото изисква чл. 29, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на съда, с което жалбата на И. Йотов е отхвърлена като неоснователна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските, направени от жалбоподателя, остават в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд