Решение № 8445 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 556/2019 г.

ВАСVIII отделение05.06.2019 г.докладчик т Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2170/13.11.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 1009/2018 г. ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, гр. София сумата от 360 лв., направени разноски в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8445 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 556/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна, заличен като страна и вместо него конституиран - Директор на Териториална дирекция "Северна морска", против Решение № 2170/13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1009/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по основанията на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развива съображения във връзка с оплакванията в жалбата си и становище по съществото на спора. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното митническо решение. В условията на евентуалност, ако бъде прието, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Милки груп био" ЕАД, чрез адв. Желязкова, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба, представя писмо от 28.02.2019 г. на Генералния директор на ОЛАФ, с заверено ксерокопие превод от английски език по дело № ОС/2018/0052 [LC/2018/0247]. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било Решение № 32- 76049 от 14.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 Н0001115/23.01.2018 г. на началника на Митница – Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока от "Милки груп био" ЕАД; определена е митническа стойност на внасяната стока, както следва: стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 22 400 кг. с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1,37 лева/кг., установено по MRN 18 BG002002 H0010882/19.01.2018 г. и разпоредено коригиране на декларацията, както следва: в кл. 46 "Статистическа стойност" вместо 21920, 37 да се чете 30688; клетка 47 наместо обща сума 1972, 83 да се чете 2761,92, определено е дълмо мито АОО за доплащане в размер на 789, 09 лв. ведно с лихвите за забава върху размера на държавните вземания. От фактическа страна по делото е установено следното: На 23.01.2018 г. в МП "Пристанище Варна" при Митница гр. Варна е представена MRN 18 BG002005 Н0001115/23.01.2018 за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 22400 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 12 465, 60 американски долара, при валутен курс за митнически цели 1, 65119 лева за 1 долар. С писмо рег. № 32-24921/25.01.2018 г. началникът на Митница гр. Варна, за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, е изискал от жалбоподателя документи касаещи процесния внос. С писмо вх. № 32-60615/27.02.2018 г. "Милки Груп Био" ЕАД е представило договор за продажба от 08.11.2017 г., проформа фактура, търговска фактура, платежно нареждане, счетоводни документи, документи, придружаващи стоката, справка, че стоката e застрахована, като заявява, че не разполага с износна декларация. След допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода от 2013 до декември 2017 г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Констатирано е, че митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от "Милки Груп Био" ЕАД с произход Малайзия спрямо общото количество е 83, 63 %, а договорената от "Милки Груп Био" ЕАД цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS. За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки, поради което е направена справка в системата МИСЗА за стоки с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време и е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5 250 кашона по 20 кг. – нето 105 000 кг., с митническа стойност 1, 37 лева за 1 кг. Дружеството е уведомено за това, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, че определената към момента нова митническа стойност на основание чл. 74, пар. 1 и пар. 2 от МК е в размер на 155 221 лева, както и че за да бъде разрешено вдигането на стоките следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение съгласно приложение 1 към чл. 193 от ЗМ до определената нова митническа стойност. По изложените съображения и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22, пар. 6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница гр. Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18 BG002005 Н0001115/23.01.2018. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1,37 лева за кг. и е установено мито /А00 за доплащане в размер на 789, 09 лева. В хода на съдебното оспорване е прието заключение на ССЕ, неоспорено от страните, въз основа на което е установено, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637330/29.11.2017 г. е в размер на 101 675, 42 щатски долара. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер. За да отмени процесното митническо решение съдът е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, касаещи декларираната митническа стойност, а от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора АС-Варна е установил релевантните факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Както правилно е посочено в решението основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Осъщественият внос на 23.01.2018 г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016 г. С оглед на това, основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната такава. Тъй като са възникнали съмнения у митническите органи, относно посочената цена при вноса, е извършена проверка на същата. След като съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74 § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС, е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. В обжалваното решение на Началник Митница Варна, не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за "Милки груп био" и 90 дни за "Глобъл линкс"), на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В обжалвания административен акт липсва анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQPO36/39, а според удостоверението за анализ на "Глобъл линкс" стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано. Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена, както твърди митническия орган, като липсва анализ, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от "Милки груп био" ЕАД и "Глобъл линкс" ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83, 63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. С оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя това изискване не е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено. Неоснователно се поддържа от касатора, че изслушаната по делото експертиза е неотносима. Въз основа на заключението е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери. Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т. к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. са неотносими, т. к. не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква б от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1