Решение № 1078 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2015 г.

Решение № 1078 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 7637 от 10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4022/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Галина Христова Иванова е отменена негова заповед № 230/17.02.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността от държавния служител. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Иванова счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните: Фактическата обстановка по делото е правилно установена, събрани са и подробно са обсъдени релевантните за спора доказателства, както и доводите на страните. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е заключението, че в конкретния случай не е спазена процедурата, разписана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и конкретно разпоредбата на чл. 18 от същата. Оценката не е мотивирана въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а представлява констатации и изводи, чиято истинност не може да бъде проверена при съдебния контрол. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед. Правилни са изводите на съда и по отношение на длъжностните лица, изготвили оценката на Иванова. По делото е установено, че свидетелката Трифонова е била нейна колежка, заемаща експертна длъжност в същия отдел, като двете са работили в една стая по време на оценявания период. Качеството си на пряк ръководител тя придобива едва три седмици преди изготвяне на оценката. Това допълнително поставя под съмнение безпристрастността и обективността на същата, при положение, че на междинната среща коментарът за работата на атестираната служителка (даден от друго лице) не е в такава степен негативен, а е посочено, че е необходима повече концентрация и старание при изпълнение на поставените задачи. С оглед допуснатите съществени процедурни нарушения, настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е незаконосъобразна. Поради липса на касационни основания за отмяна, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответницата за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 1000 лева - договорено адвокатско възнаграждение, което е платено изцяло и в брой. Поради това следва да се осъди ДФЗ да заплати на Иванова посочената сума. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,