Решение № 11859 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2018 г.

Решение № 11859 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Каратай, гражданин на Република Турция, срещу решение № 1774 от 09.11.2017 г. постановено по адм. дело № 419 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 5406 ОЧ-1 от 23.05.2017 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Благоевград. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че поради липса на указание в акта досежно съда, компетентен да разгледа жалбата му, е обжалвал заповедта пред АС – Благоевград и пред АС – Кюстендил. По подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено Ответникът – Началникът на Гранично полицейско управление – Благоевград, при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РД "ГП") – Кюстендил, в депозирана по делото молба сочи, че оспорената в производството пред АС – Благоевград заповед № УРИ 5406 ОЧ-1 от 23.05.2017 г., е била оспорена и пред АС – Кюстендил, където е било образувано адм. дело № 217/2017 г. Делото е приключило с решение от 07.11.2017 г., влязло в сила на 29.11.2017 г., с което жалбата на М. Каратай е отхвърлена като неоснователна. Към молбата е приложен заверен препис от решение № 183 от 07.11.2017 г. постановено по адм. дело № 217 по описа за 2017 г. на АС – Кюстендил, влязло в сила на 29.11.2017 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение № 1774 от 09.11.2017 г. постановено по адм. дело № 419 по описа за 2017 г. на АС – Благоевград е отхвърлена жалбата на М. Каратай, гражданин на Република Турция, притежаващ паспорт [номер] и персонален № [номер] против заповед № УРИ 5406 ОЧ-1 от 23.05.2017 г. на началника на ГПУ – Благоевград. Същевременно, с влязло в сила на 29.11.2017 г. съдебно решение № 183 от 07.11.2017 г. постановено по адм. дело № 217 по описа за 2017 г. на АС – Кюстендил, е отхвърлена жалбата на М. Каратай, гражданин на Република Турция, [дата на раждане] срещу заповед № УРИ 5406 ОЧ-1 от 23.05.2017 г. на началника на ГПУ – Благоевград, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане и пребиваване в Република България" за срок от 5 години, считано от 23.05.2017 г. до 23.03.2022 г., а М. Каратай е осъден да заплати на РД "ГП" – Кюстендил 500, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От изложеното е видно, че спорът за законосъобразността на заповед № УРИ 5406 ОЧ-1 от 23.05.2017 г. на началника на ГПУ – Благоевград е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с които жалбата на М. Каратай е отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влязло в сила решение по оспорването на заповедта, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил след постановяването на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение