Решение № 98 от 5.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002102111/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260796/07.03.2023 г. по регистъра на Районен съд – Кюстендил (РС – Кюстендил), подадена от Л. С. Г. чрез адв. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 123 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 407/2017 г. по описа на същия съд. С последното е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против от Л. С. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК и е признато за установено в отношенията между страните съществуването на вземане на дружеството в размер на сумата от 2 473. 42 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. и сумата от 232. 27 лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 16.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2016 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2386/2016 г. на РС - Кюстендил и са присъдени разноски. В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи се, че той не е бил надлежно призован за участие в първото по делото открито съдебно заседание, насрочено за 10.07.2017 г. и не му е била известна датата на провеждане на това заседание, с което бил поставен в невъзможност да организира защитата си. Поддържа се също, че след получаване на исковата молба по делото на страната не са й били връчвани никакви книжа и документи като не била известявана за каквито и да било процесуални действия, в които да може да вземе участие. Атакуваното влязло в сила решение не било връчвано на молителя, който не бил търсен и на адреса му в [населено място], [улица], вх..., ет..., ап..., където живее, а за постановяването на съдебния акт узнал на 12.12.2022 г., когато получил преписи от книжата по делото. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД счита молбата за отмяна за неоснователна. С определение № 1219 от 22.05.2023 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. За да се произнесе по нея ВКС, състав на трето гражданско отделение взе предвид следното: Производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Л. С. Г. с посочен адрес в [населено място], [улица], вх..., ет..., ап.... Препис от исковата молба с приложенията към нея и от допълнителната молба е връчен на 27.04.2017 г. лично на ответника на адрес [населено място], [улица] без да има данни такъв адрес да се сочи от ищеца или пък да са налице предпоставки за установяването му от съда чрез изискване от ищеца на справки за адресната регистрация на страната. На същия адрес е извършено призоваването на ответника и за насроченото по делото открито заседание на 10.07.2017 г. Върху върнатата в цялост призовка е удостоверено, че ответникът е „информиран по телефона – посочен е телефонен номер - за предстоящото дело; същият живее в [населено място] и не е намерен на адреса“ (в [населено място]). С оглед на тези обстоятелства районният съд е счел призоваването на ответника за редовно и е дал ход на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Съдебният акт е счетен за редовно връчен на страната чрез „уведомяване по телефона“ на 04.04.2018 г. – 11.35 ч. (изписано с молив) без да е положен подписа на връчителя, удостоверяващ връчването. Отбелязването е извършено върху върнатото в цялост съобщение до ответника за изготвяне на решението, адресирано отново в [населено място], [улица] и съдържащо данни, че връчителят е посещавал адреса на там посочените дати, но не е открил адресата, нито е открил друго лице от домашните, съгласно да получи съобщението. При горните факти молбата за отмяна е основателна. Налице са предпоставките от фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението на Районен съд – Кюстендил, доколкото поради допуснати нарушения на процесуалните правила е нарушено правото на участие на молителя в производството по делото - лично или чрез надлежно упълномощен представител, поради нередовно призоваване. В настоящия случай липсва призоваване по реда на чл. 38 ГПК на адреса на ответника по исковата молба, а такова е извършено на адрес, който нито е посочен от ищеца, нито е установен чрез справка за адресната регистрация на страната. Не са били налице и предпоставките на чл. 41, ал. 2 ГПК призоваването на страната да се счита за редовно за заседанието на 10.07.2017 г. с оглед на вече връченото й съобщение на този адрес с изпращане на препис от исковата молба и приложенията и указание за отговор на същата. За да се приложи правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК е необходимо удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, като е задължително отразяването на далите подобно сведение лица, респективно да е удостоверено посещаване на адреса от страна на връчителя в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Такива данни в случая отсъстват. Уведомяването й пък по телефона за откритото съдебно заседание на 10.07.2017 г. по делото не е удостоверено писмено от връчителя (или друго длъжностно лице – напр. деловодител) така, както изисква чл. 44, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК – скрепено с подписа му. В противоречие с процесуалните правила е проведено и връчването на съдебното решение на ответника. От изложеното следва, че е осъществен фактическият състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Влязлото в сила решение на районния съд в [населено място] следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия насрочване и провеждане на първо открито съдебно заседание. Искането на страните за присъждане на разноските в настоящето производство е неоснователно. Отговорността за разноските ще бъде реализирана по правилото на чл. 78 ГПК при новото разглеждане на делото, с оглед резултата от решението по съществото на спора – вж. постановките на т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.