Решение № 475 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2007 г.

Решение № 475 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И., град С., подадена от пълномощника му адвокат П., срещу решение № 59 от 27.03.2007 г. по гр. дело № 63/2007 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователен. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че договорът от 30.12.2004 г. е за покупко - продажба на апартамент и административен офис, а такива обекти нито са предвидени по проекта на сградата, нито са били изпълнени. След като продадените обекти не съществуват реално, а вместо тях има хотелски стаи, сервизни и обслужващи помещения, следва да се приеме, че действителната воля на страните е била да се прехвърлят идеални части от цялата сграда като правата на купувача следва да се приемат за конвертирани в такива за идеална част от цялата хотелска сграда. Тези идеални части са определими съобразно съотношението на площта на продадените обекти към тази на цялата сграда. След като продавачът не му е предложил да купи тези идеални части при същите условия, то следва да се приеме, че предявеният конститутивен иск за изкупуване е основателен. Ответницата по касационната жалба Ф. З. К., град В., оспорва жалбата. Ответницата по касационната жалба Ц. П. Й., град Т., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Относно основателността на жалбите, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненския апелативен съд е оставил в сила решение № 1317/05.12.2006 г. по гр. дело № 1836/2005 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от И. Ж. И. срещу Ц. П. Й. и Ф. З. К. за изкупуване 3.3901% идеални части от недвижим имот: хотел, находящ се в град В., бул. "С." № 10, включващ партерен етаж и хотелска част от седем етажа, при граници: от две страни калкан, бул. "С." и ПИ № 7, с обща застроена площ на сградата 2 064.79 кв. м. (без магазини на партера) ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата, представляващо УПИ * в кв. 715 по плана на 3-ти подрайон на град В., цялото от 514 кв. м., при граници на дворното място: ПИ 1 - 2, 7, 3 и улица, които 3.3901% идеални части са продадени с договор, оформен с нотариален акт № 199/2004 г. на нотариус Р. Т., от Ц. П. Й. на Ф. З. К. за сумата 50 194.20 лв. Въззивният съд е приел, че продадените обекти не съществуват, нито могат да бъдат обособени, поради което не са самостоятелен обект на собственост. Сделката има невъзможен предмет, поради което е нищожна. По тази причина ищецът няма право на изкупуване. Безспорно е установено по делото, че процесните апартамент и административен офис нито съществуват като самостоятелни обекти, нито има възможност за обособяването им като такива. Оттук следва, че страните са уговорили невъзможен предмет при сключването на договора за покупко-продажба. Неоснователни са доводите на касатора за конверсия на тази нищожна сделка в такава за продажба на идеални части от сградата. За да има такава конверсия, следва да бъде установена по безспорен начин предполагаемата вола на продавача и купувача за продажба на идеални части от цялата сграда. По делото нито има твърдения за такава предполагаема воля, нито са събрани доказателства в тази насока. Напротив самите становища на ответниците по оспорване на предявения иск по настоящото дело сочат на изрична воля за отхвърляне последиците на конверсията. Недопустимо е трето лице да налага на страните по недействителния договор друго съдържание на последния въпреки изричното им противопоставяне. Ето защо правилно е прието, че при наличието на нищожен договор за покупко-продажба, не може да се упражни правото на изкупуване по съдебен ред, тъй като то трябва да стане при действително уговорените условия на сделката, а в случая такава липсва. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.