Решение № 14748 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2009 г.

Решение № 14748 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 17.06.2009 г. по адм. д. № 43 от 2009 г. Търговищкият административен съд е отменил писмена покана № 29-02-78 от 31.03.2009 г. на директора на РЗОК - Търговище, с която "МБАЛ - Търговище" ЕАД е задължена да възстанови получена без правно основание сума от 14 893 лв. и лихва в размер на 595,25 лв. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е оспорената от "МБАЛ - Търговище" ЕАД писмена покана № 29-02-78 от 31.03.2009 на директора на РЗОК, издадена на основание чл. 233, ал. 1 и чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 254 от НРД-2006 и т. 215 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК за възстановяване от болницата на суми, получени без правно основание, в размер на 14 893 лв. и лихви за 595,25 лв. Във връзка с осъществения по реда на чл. 145 и сл. АПК съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната писмена покана административният съд е отменил същата като е приел, че е издадена при неправилно приложение на чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 и в нарушение на чл. 55, ал. 3, т. 1 ЗЗО, във връзка с § 11а ПЗР на ЗЗО. Спорен по делото е текста на т. 215 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, според който за едно и също заболяване, за което пациентът е отчетен по КП и се осъществяват контролни прегледи в рамките на съответната пътека, извършената дейност в рамките на 30 дни от дехоспитализацията при отчитане в РЗОК с направления № 3, ЗА, 4 се възстановява сумата по КП от ЛЗБП. Установено е по делото, че цената на клиничната пътека включва и до два контролни прегледа. Обжалваното решение е правилно и изводите на административния съд като правилни се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и на процесуалните норми, като е съобразена разпоредбата на чл. 168 АПК, според която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Събирането на недължимо платени от РЗОК суми след отправена писмена покана до ИМП е регламентирано по реда на Глава двадесета от НРД-2006 г. и конкретизирано с индивидуалния договор № 25-0188 от 07.03.2008 г., сключен между НЗОК и лечебното заведение за оказване на болнична помощ по 195 клинични пътеки, посочени в чл. 1, който договор съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО не може да бъде сключен при условия, по-неизгодни от приетите с Националния рамков договор. Описаните в медицинския протокол случаи, включват лечение на ЗЗОЛ, които са били хоспитализирани и са ползвали болнична медицинска помощ, която по правило е "комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения". С оглед на това, подлежи на възстановяване само получените суми за медицинската дейност, извършена с направление № 3, 3А и 4 в рамките на 30 дни от дехоспитализацията на ЗЗОЛ. Това тълкуване е в съответствие с целта на нормата и закона, тъй като не може да се иска възстановяването на сумите за реално извършения обем медицинска дейност по съответната КП, защото в този случай няма платени без основание суми. Такива неоснователно получени суми от лечебното заведение биха представлявали само платените от Здравната каса суми за извършената дейност с направление № 3, 3А и 4 в рамките на 30 дни от дехоспитализацията на ЗЗОЛ. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 23.02.2009 г. по адм. д. № 13649 от 2008 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,