Решение № 6951 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2014 г.

Решение № 6951 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2014 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Ес Пи Ви Мокрен" ЕООД гр. Котел против решение № 3792/09.06.2014 г. постановено по адм. д. № 9891 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град . Релевира оплекване за неговата неправилност, поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, произнасяне по съществото на спора чрез уважаване на предявената искова претенция и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Станивещот на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по иск, предявен от "Ес Пи Ви Мокрен" ЕООД гр. Котел против Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на за обезщетение на имуществени вреди в размер на 31648,11 лв. за периода 10.01.2013 г. -30.09.2013 г./ без в диспозитива да се уточнява основанието на претенцията/ . Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са налице емлементите от фактическия състав на отговорността на държавата - не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на Разплащателната агенция да разгледа в законния срок искането на ищеца, не е налице и пряка причинно-следствена връзка между мълчаливия отказ, какъвто съдът намира, че е налице по заявлението на ищеца, и твърдените от него вреди. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който ищецът "Ес Пи Ви Мокрен" ЕООД гр. Котел е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 31648,11 лв. за периода 10.01.2013 г. -30.09.2013 г. твърди, че на 18.06.2010 г. кандидатствал за финансиране по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Според ищеца, изпълнителният директор на ДФЗ следвало да се произнесе по заявлението му в срок най-късно до 15.01.2011 г. но едва с писмо от 20.10.2011 г. ответникът го уведомил, че заявлението му е одобрено за подпомагане. На 26.10.2011 г. бил сключен договор за отпускане на финансова помощ с 282 дни забава. В изпълнение на сключения договор, ищецът реализирал обект "Фотоволтаична електроцентрала с мощност 87,4 кВтп", въведена в експлоатация на 10.01.2013 г. На 18.01.2013 г. дружеството сключило договор за изкупуване на електрическа енергия при цена 188, 10 лв / МВтч., съобразно т. 6 от решение № Ц-28 от 29.08.2012 г. на ДКЕВР. За периода 10.01.2013 г. до 30.09.2013 г. дружеството произвело 83, 436 МВтч. електрическа енергия, изкупена на обща цена 15694,32 лв, подробно разбити по дати и фактури в уточнение към исковата молба. Ищецът счита, че ако ответникът бе разгледал подаденото от него заявление в срок до 15.01.2011 г., електроцентралата щяла да започне работа преди 30.06.2012 г. В този случай цената на произведената електроенергия е щяла да се определя въз основа на решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР и дружеството е щяло да получи приход от още 31648,10 лв за тази енергия, съгласно подробната разбивка в исковата молба. Като се е произнесъл с 282 забава, административният орган в структурата на ДФЗ - РА е осъществил незаконосъобразно бездействие, от което пряко е произтекла за дружеството вреда в размер на 31648 лв за периода 10.01.2013 г. до 30.09.2013 г. Съдът е изяснил фактите, по които няма спор между страните, по делото е била изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че разликата между сумата, която ищецът би получил, ако административният орган се е произнесъл в срок, и действително заплатената на дружеството електрическа енергия за периода 10.01.2013 г. до 30.09.2013 г. на база на представените по делото писмени доказателства е в размер на 32510,89 лв, посочена по месеци в таблица № 1 към заключението. За да отхвърли исковата претенция като неоснователна съдът е приел, че налице е не незаконосъобразно бездействие, а мълчалив отказ, приравнен на административен акт по смисъла на чл. 58 АПК. Този административен акт не е оспорен по предвидения ред, което е задължително изискване за реализиране на отговорността на държавата за вреди. Посочва се, че в случая е било необходимо издаването на административен акт в срока, предвиден в чл. 27, ал. 1 от Наредбата, а именно пет месеца от крайната дата на съответния период за прием на заявления. Съдът приема, че ответникът е следвало да се произнесе изрично до 15.01.2011 г. и не е сторил това. По заявлението е бил формиран мълчалив отказ и не е налице незаконосъобразно бездействие по смл. на чл. 1 ЗОДОВ. Прави се извод, че след като не се е възползвал от правото си да обжалва мълчаливия отказ, ищецът не може да се позовава на неправомерна забава на органи и длъжностни лица на ответника, изразяващи се в забавяне на произнасянето по заявлението. Между обективирането на мълчаливия отказ и въвеждането на електроцентралата в експлоатация са се осъществили факти, които нямат нищо общо с поведението на ответника и които прекъсват пряката причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди. При търсене на отговор относно наличие на първия елемент от от състава на по чл. 1 ЗОДОВ, недопустимо, предвид твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, съдът се е занимал с въпроса относно правната квалификацията на бездействието на адиминистративния орган да се произнесе в срока по чл. 27 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. по заявлението на ищеца за подпомагане от 18.06.2010 г. Квалифицирането на непроизнасянето на адимнистративния орган като мълчалив отказ, т. е като административен акт, е извън предмета на спора, очертан в обстоятелствената част на исковата молба. Твърденията на ищеца, очертаващи предмета на спора по делото в исковата молба са за наличие на вреди, но не от мълчалив отказ, а от незаконосъобразно забавяне в произнасянето на административния орган в административна процедура, регламентирана в цитираната наредба, приключила с положителен за ищеца административен акт. В рамките на очертания предмет на спора съдът е трябвало да изследва въпроса дали е налице забавяне в произнасянето на административния орган, може ли то да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и дали между него /а не между мълчаливия отказ/ и твърдените от ищеца вреди, е налице пряка причинно-следствена връзка. Квалифицирането в мотивите на съдебното решение на забавянето в произнасянето на органа като мълчалив отказ задължава съда и да отговори на въпроса какъв е правният статус от гледна точка на неговата валидност на положителния за ищеца административен акт, с който в крайна сметка административната процедура по заявлението от 18.06.2010 г. приключва. след като той е издаден след влязъл в сила мълчалив отказ по същото заявление. При изследване за наличие на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността, съдът неправилно е съпоставил мълчаливия отказ, определен от него като правопораждащия юридически факт и твърдените вреди, в тяхното измерение на пропуснати ползи. Връзка, съобразно наведеното в исковата молба, следва да се търси не между мълчалив отказ, какъвто не се твърди да е налице, а между забавянето в произнасянето на админстративния орган и претендираните пропуснати ползи. Налице са две нарушения на съдопроизводствените правила, които в тяхната съвкупност могат да се определят като съществени, доколкото са пречка съдът да изгради правни изводи относно относимите за спора обстоятелства - наличие на незаконосъобразно бездействие, вреди и причинна връзка между тях. Нарушението е довело до окончателен правен извод за неоснователност на исковата претенция, който е необоснован и в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град. Водим от горното, Върховният административен съд