Решение № 5452 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2013 г.

Решение № 5452 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на здравеопазването, срещу решение № 14653/21.11.2012 г. по адм. дело № 9075/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменена заповед № РД-22-33 от 27.03.2012 г. на министъра на здравеопазването и делото е изпратено като преписка на министъра на здравеопазването, който да реши по същество искането на Василка Георгиева Владимирова от гр. София, като при отказ да уважи това искане изложи мотиви защо счита, че проведеното от нея лечение не следва да бъде заплатено от бюджета на Министерството на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Василка Георгиева Владимирова, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано заплащане от бюджета на Министерство на здравеопазването /МЗ/ на извършеното лечение с кибер-нож в болница в гр. Истанбул, Република Турция на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /Наредба № 12/2011 г./ и във връзка с протокол № 20 от 12.03.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина. Изложените мотиви в заповедта са, че комисията не може да възстанови суми за лечение в чужбина, проведено преди одобрението на комисията. Тричленният състав е приел, че Наредба № 12/2011 г. е неприложима към настоящия казус, тъй като съгласно чл. 4, ал. 4 от нея не се финансират по реда на тази наредба медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2 от Наредбата. Според чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. В закона не се съдържа ограничение лечението да е предстоящо, поради което в обхвата му влизат и проведени лечения. Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда за заплащане на леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона. Същият е следвало да изложи мотиви, без да се позовава на неприложимата Наредба № 12/2011 г., защо счита, че успешно проведеното и жизнено необходимо лечение за Владимирова в Република Турция, невъзможно у нас според заключението на профилната комисия, не следва да бъде заплатено от бюджета на МЗ на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ. Решението е правилно. В съответствие със съдържанието на цитираните материалноправни норми тричленният състав е констатирал, че изложените в заповедта фактически основания не кореспондират с цитираните в нея правни основания. В чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ липсва забрана за заплащане на осъществени лечения, а делегираните правомощия на Министъра на здравеопазването е само да определи реда за заплащане на леченията, но не и да въвежда нови условия, както твърди касаторът. При това положение Наредба № 12/2011 г., която се отнася само за предстоящи лечения, е неприложима към настоящия казус и тричленният състав правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания, които съответстват на материалноправните норми на Закона за здравето. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия,