Решение № 10317 от 15.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- Пловдив против Решение 240 от 11.02.2022 г., постановено по адм. д. 2490 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-290/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта му, с която е потвърдено Разпореждане РНП-1-4-15-00959337/07.07.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Е. Василева за периода 01.01.2011 г.- 29.02.2020 г. в размер на 31 871, 28 лева, от които главница в размер на 19 886, 19 лева и законна лихва в размер на 11 985, 09 лева, начислена на основание чл.113 от КСО до 07.07.2021 г. Изложените съображения за необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло, а жалбата отхвърлена като неоснователна. Ответната страна Е. Василева, чрез адв.Б. Бойкински, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Пловдив е Решение 2153-15-290/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта му, с която е потвърдено Разпореждане РНП-1-4-15-00959337/07.07.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Е. Василева за периода 01.01.2016 г.- 29.02.2020 г. в размер на 31 871, 28 лева, от които главница в размер на 19 886, 19 лева и законна лихва в размер на 11 985, 09 лева, начислена на основание чл.113 от КСО до 07.07.2021 г. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Съдът е посочил, че всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО сочи, че неправилно изплатените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил, само ако са получени недобросъвестно, т.е., ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия, или пък е бездействало, в нарушение на конкретно правило за поведение. В този смисъл се налага изводът, че предпоставка за прилагането им е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми, а анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при които възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания, тъй като липсват съществени елементи от предпоставката недобросъвестност от обективно и субективно естество настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който не я е доказал. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на Е. Василева. За определяне правото и рамера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е зачетен осигурителен стаж от 01.01.1964 г. до 26.04.1994 г. от трета категория труд - 30 г. 01 м. и 28 дни. Размерът на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. с доход 105 146,00 лв., като считано от 01.04.1996 г. на основание чл. 46а от ЗП /отм./ е определен индивидуален коефициент 1,393. Със заявление, вх. 37863/14.07.2000 г. са представени образци УП-2 918/(дата не се чете) 2000 г., изд. от ХЕИ - Пловдив и обр. УП-30 31/31.08.2000 г. за осигурителен стаж от 01.01.1959 г. до 31.12.1963 г. - 05 г. от трета категория труд, образец УП-30 не се чете/17.04.2000 г. за осигурителен стаж за периода от 01.07.1994 г. до 31.12.1999 г. - 05 г. и 06 м. от втора категория труд по т. 61 от ПКТП /отм./ С разпореждане [номер]/08.12.2000 г., размерът на пенсията е преизчислен, считано от 14.07.2000 г., от нов 3-годишен базисен период от 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г., доход 13 007,00 лв. и претеглен индивидуален коефициент 1,898 и допълнителен стаж, положен преди и след пенсиониране, при общ стаж, превърнат към трета категория труд - 42 г. 00 м. 13 дни, като безспорно е установено, че Е. Василева не е полагала труд за периода от 01.01.1959г. - 31.12.1963г., когато е била студент по медицина, както и за периода от 01.07.1994г. до 31.12.1999 г., за който период липсват данни в Регистъра на осигурените лица. Поради обстоятелството, че оригиналното пенсионно досие на лицето не е налично в цялост в архива на ТП на НОИ- Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО е предприета проверка по установяване на данните, въз основа на които е отпусната и изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Василева. С разпореждането си в оспорваната част административният орган е приел, че с подаденото от Василева заявление за преизчисляване на пенсията с вх. 37863/14.07.2000 г., при което е приет нов 3-годишен базисен период, претеглен индивидуален коефициент и допълнителен стаж, тя е представила документи за осигурителен доход, който не е получила и за осигурителен стаж, който не е положила. В хода на съдебното производство пред Административен съд- Пловдив са приети заверени копия на налични по пенсионното досие на Василева документи, приобщени към по ДП 282/2020г. по описа на отдел Икономическа полиция- Пловдив, които действително не са оспорени от жалбоподателката, но, процесното заявление с вх. 37863/14.07.2000 г., именувано като молба, която изхождаща от Е. Василева и с която е направено искане за преизчисление на личната й пенсия за ИВС от нови три години и допълнителен трудов стаж, положен преди и след пенсионирането е толкова неясно и нечетливо, че съдът не е могъл да го цени въобще нито поотделно, нито в съвкупност с останалия доказателствен материал. От приобщените към делото документи на отдел "Икономическа полиция" се установява, във връзка с досъдебното производство, че няма данни, от една страна, за внесен обвинителен акт по отношение на жалбоподателката, а липсват и удостоверителните документи за стаж УП- 30 с 31/31.08.2000 г. и УП- 30 от 17.04.2000 г., с които административният орган мотивира изводите си за недобросъвестност. По пенсионното досие се установява само УП-2 918/2000 г., издадено от ХЕИ - Пловдив, като прослуженото време на Василева в това учреждение отговаря напълно на това в издаденото УП 2 08 - 83/27.03.2020 г., като разминаването е само и единствено в посочения доход, но при всички случаи, тази разлика не се дължи на действия на Василева, а на длъжностното лице, издало удостоверението през 2000 г. За лицата, придобили право на пенсия с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече им е отпусната пенсия, а за изчезналото пенсионно досие на Е. Василева от Националния осигурителен институт, същата не носи отговорност. Установяването на осигурителния стаж и доход е изцяло в компетентността на пенсионния орган, независимо от твърденията на заявителя или предложенията, направени от неговите осигурители. Факт е, че именно пенсионният орган е преценил през 2000г. положения от Василева стаж като такъв от втора категория, а лицето няма специални знания, за да прецени, че пенсията е в по- висок размер и че пенсията е отпусната при отсъствие на материалните предпоставки за това. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. През процесните периоди пенсионният орган доказва, че жалбоподателката е получила неоснователно пенсии, но за да бъде ангажирана отговорността ѝ за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действала недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма, с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Оспореният акт е мотивиран от осигурителния орган с обстоятелството, че жалбоподателката като лице, претендиращо право на пенсия, носи доказателствената тежест да установи, по пътя на главно и пълно доказване, осигурителния си стаж и осигурителния доход, зачетени от пенсионния орган при отпускане на пенсията, а за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета документи за стаж. Посочено е, че недобросъвестността на Василева произтича както от недоказването на това обстоятелство /за стажа/, така и от подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Това предположение не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно пенсионните права. Разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) изисква по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено в ТП на НОИ- Пловдив, като не са посочени и установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Фактът, че пенсионната преписка е липсвала, не означава, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето не е представило всички изисквани документи. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважават направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на ответницата, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Неправилната преценка би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. Липсват и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен признатия от органа осигурителен стаж. При това положение не може да се приеме за доказано, че жалбоподателката е съзнавала, че неправомерно е получавала изплащаната й пенсия за процесния период. Доказателства и аргументи за противоположния извод не се намират и в представеното в хода на съдебното производство заверено копие на пенсионното й досие. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. С оглед гореизложеното, настоящият състав на шесто отделение на ВАС приема, че не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1, във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което правилно съдът ги е отменил. Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решениеа същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,