Решение № 15739 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2009 г.

Решение № 15739 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Сугарния Арулраджа, гражданин на Шри Ланка, против решение № 268/15.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Татяна Кулинова, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 268/15.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Сугарния Арулраджа е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателката твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е прието, че Сугарния Арулраджа, гражданин на Шри Ланка е влязла нелегално в Република България през м. юли 2008 г.; като причина за предоставяне на статут сочи страха си от преследване от организацията "Тигри за освобождение на Тамилски Илам", от членове на която била отвлечена, но успяла да избяга. При проведените с нея интервюта, твърди, че брат й избягал от тази организация във Франция, след което била похитена и бита от нейни членове; успяла да се освободи, след което се местела в различни населени места в Шри Ланка, докато организира заминаването си. Със становище от 22.12.2008 г., изготвено от ст. експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Сугарния Арулраджа да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 19.03.2008 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че бежанската история на чужденката съответства на политическата обстановка в Шри Ланка, характеризираща се с етнически конфликт, прераснал в гражданска война, която обаче е преустановена към датата на постановяване на решението. Предвид това и констатираните съществени противоречия, в твърденията на чужденката относно местата, в които е учила и пребивавала, начина на напускане на страната и причините за това, е направен обоснован извод, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Сугарния Арулраджа за наличието на предпоставките да й бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Във връзка с наведения в жалбата довод за приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 /ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. настоящият съдебен състав съобрази тълкуването на текста съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г., че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт"; насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и в този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Във връзка с посоченото тълкуване, съдът взе предвид актуалните данни за ситуацията в Шри Ланка по представената в хода на съдебното производство, справка № 3358/06.11.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. От последната не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на Сугарния Арулраджа, като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., а оттам и обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС се явява законосъобразно, включително относно отказания й хуманитарен статут. Поради това, че наличието на никоя от посочените по - горе предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателката, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение