Решение № 764 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14411/2009 г.

Решение № 764 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14411/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" - ГДОП - МВР против решение от 23.06.2009 г., постановено по адм. дело № 04724/2006 г. на Софийски градски съд, АО, III "е" състав, с което е отменена негова заповед № ЗДМ-85/10.02.2006 г. за прилагане на принудителни административни мерки "Принудително отвеждане до границата" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 10 години по отношение Джони Боро - гражданин на Нигерия. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу постановения от касатора индивидуален административен акт. Ответната страна - Джони Боро, чрез пълномощника си - адв. Андреева от САК, оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЗДМ-85/10.02.2006 г. на директора на дирекция "Миграция", на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ е разпоредено Джони Боро, роден на 10.08.1979 г., гражданин на Нигерия, да бъде принудително отведен до границата, като му е била наложена и забрана за влизане в Република България за срок от 10 години. В обстоятелствената част на акта е посочено, че лицето има отказ от председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне статут на бежанец и няма осигурена издръжка в страната и средства за обратно завръщане. Съгласно нормата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ (редакция ДВ, бр. 88 от 4.11.2005 г.), принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-мо дневен срок след уведомяването му за постановен отказ да се продължи престоя. А съгласно чл. 42а, ал. 1, вр. с чл. 10, т. 9 от с. з. забрана за влизане в Република България се налага, когато същият няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. По аргумент от чл. 42а, ал. 4 от ЗЧРБ двете мерки могат да бъдат кумулативното приложени. Видно от данните по делото, жалбоподателят е имал разрешено пребиваване в страната до 27.01.2006 г., като с решение № 744/18.10.2005 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е прекратено производството за предоставяне на хуманитарен статут. С молба № Б-2397 от 18.11.2005 г. Джони Боро е поискал издаване на разрешение за продължително пребиваване, на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Към преписката са приложени копие от удостоверение за сключен на 25.08.2005 г. граждански брак, както и 3 броя нотариално заверени декларации относно семейното и имотно състояние на Боро и съпругата му - българска гражданка. Последната е декларирала, че му осигурява жилище и издръжка по време на пребиваването. Ангажирани са доказателства, че органът е събирал данни по реда на чл. 38а от ППЗЧРБ за обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 от ЗЧРБ, като е предприел и процедура по чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ, която не е финализирана с надлежен акт. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че не са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 2, чл. 42а, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (в относимата към спора редакция - ДВ, бр. 88/4.11.2005 г.) за налагане на предвидените принудителни административни мерки. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантни факти, с които мотивира взетото административно решение, като самото наличие на висящо производство за продължаване пребиваването на Джони Боро е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта в частта й по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. От друга страна - отрицателните твърдения на административния орган по правилата за разпределение на доказателствената тежест подлежат на опровергаване и то чрез пълно доказване от страна на адресата на акта. В рамките на съдебното производство пред Софийския градски съд такова пълно и главно доказване е било проведено от жалбоподателя, като ангажираните писмени доказателства имат правоизключващо значение относно възможността на органа да издаде акт на основание чл. 42а, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,