Решение № 184 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2007 г.

Решение № 184 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. и С. М. Г., двете от град С., подадена от пълномощника им адвокат Е, срещу въззивно решение от 30.05.2007 г. по гр. дело № 3324/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че процесният апартамент следва да бъде допуснат до делба при квоти по 1/2 идеална част между бившите съпрузи Т. А. Т. и К. В. П. Последният притежава само 1/4 идеална част от жилището. Освен това по делото са събрани доказателства за придобиването на имота по давност от С. Г. или от Т. Т. Ответникът по касационната жалба К. В. П., с. Д., община Р., област София, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следното: Софийският градски съд е отменил решение от 27.07.2006 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 5185/2005 г. и е отхвърлил иска за делба срещу С. М. Г. Допуснал е делба на апартамент в София, ул. "Ц" № 32, с площ 100 кв. м. на втори етаж над мецанина на сградата, заедно с избено помещение № 9 и таванско помещение № 9, със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ ХIV-3 в кв. 306 по плана на София, местност ГГЦ-Г-6-I част, цялото с площ 505 кв. м., при съседи: улица "Ц", УПИ ХV-6, УПИ V-17, УПИ VI-18 и УПИ ХIII-2 при квоти както следва: 1/2 идеална част за Т. А. Т. и 1/2 идеална част за К. В. П. Въззивният съд е приел, че процесното жилище е придобито от Т. А. Т. и К. В. П. по време на брака им чрез решение за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) и е станало съпружеска имуществена общност. Бракът между тях е бил прекратен с влязло в сила на 09.02.2005 г. решение за развод и до този момент бездяловата съпружеска имуществена общност не е можело да се придобие по давност само от единия съпруг за сметка на другия. След като имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност до 2005 г., то договорът за продажба на наследство от 02.11.1995 г., с който Т. А. Т. е продала на дъщеря си С. М. Г. наследството на баща си А не е имал вещноправен ефект по отношение на апартамента. Безспорно е установено по делото, че съделителите Т. А. Т. и К. В. П. са бивши съпрузи. Процесният апартамент е бил собственост на родителите на Т. Т. След смъртта им през 1981 г. и 1984 г. той е останал в наследство на Т. Т. и брат и Т. К. При делбата му с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) жилището е поставено в дял на Т. Т. като за уравняване на дяловете тя е заплатила на брат си сумата 10 002 лв. Това е станало по време на брака, поради което 1/2 идеална част от жилището има характер на съпружеска имуществена общност. Останалата 1/2 идеална част е останала индивидуална собственост на Т. Т. С договор за продажба на наследство от 02.11.1995 г. тя е продала на дъщеря си С. М. Г. наследството на баща си А. Обосновано въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства за владение върху имота само от С. Г. или от Т. Т. за период от време, достатъчен за придобиването му по давност. Неправилен е обаче изводът му, че делбата на жилището следва да бъде допусната само между двамата бивши съпрузи при равни квоти. След като в случая по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) по време на брака неподеляемото жилище е било поставено в дял на съпруга сънаследник и за уравнение на дяловете на неговия сънаследник е заплатено съответната 1/2 част от равностойността на това жилище, то е възникнала съпружеска имуществена общност само върху закупената 1/2 идеална част от жилището, а не и върху цялото. Съпругът- сънаследник е останал индивидуален собственик на частта от същия имот, която има по наследство. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе трябва да се допусне делба на процесния имот при квоти както следва: 1/2 идеална част за Т. А. Т. и по 1/4 идеална част за С. М. Г.и за К. В. П. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.