Решение № 9002 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2013 г.

Решение № 9002 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Варна", чрез юрк. Сърбинска, срещу Решение № 2024 от 19.07.2013 г., по адм. дело № 3754/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което по жалба на "Челик 9" ЕООД (преди ООД), ЕИК 200621087, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "Симеон Велики" № 33, ет. 9, ап. 45, представлявано от управителя Рукие Челик, е отменено Решение към единният административен документ (ЕАД) № 11BG002005H001541-5/20110428, с вх. № 4444-186-8 от 09.07.2012 г. издадено от началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № Ч47-58-1 от 23.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което е коригирана митническата стойност на посочените в ЕАД стоки и са начислени допълнително дължими държавни вземания за данъка върху добавената стойност (ДДС) в размер на 9200.22 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г. В представените писмени бележки изразява становище, че разпечатката на турската износна декларация е изпратена в заверен от компетентния официален орган, съобразно чл. 12 от Спогодбата, след правилно разследване по реда на международен акт и поради това доказателствената сила на същата следва да има превес над доказателствата представени от дружеството в хода на производството. Представеният в съдебно заседание договор е частен документ без достоверна дата, който не е подкрепен с достатъчно доказателства, за да се ползва с материална доказателствена сила. Иска се отмяна на решението, оставяне в сила на обжалваното Решение вх. № 4444-186-8 от 09.07.2012 г. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ЕООД (преди ООД), гр. Шумен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определяне въз основа на това на допълнителен размер задължения за ДДС. За да се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на които е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Съдът е констатирал, че в производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Въз основа на представените доказателства по делото, решаващият състав на първоинстанционния съд е приложил релевантна материалноправна норма на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон - основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура от една страна, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, съответно чл. 35 от Закона за митниците (ЗМ), митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността. При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността е именно цената, декларирана от вносителя. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на първоинстанционния съд с цитираната по - горе Спогодба между правителствата на Република България и Република Турция. Възможността за представяне на компютъризирана информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която може да се използва вместо документи като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали, събрани в съответното производство доказателства, както поддържа неоснователно касаторът. Осчетоводяването на декларираната митническа стойност на стоката в счетоводството на вносителя е относимо към спорния по делото фактически въпрос и е косвено доказателство за направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Що се отнася до представения пред първоинстанционния съд договор, по делото не е доказано, че датата му не е достоверна. Относно липсата на съобразяване на противоречия в представените от страна на адресата на митническия акт доказателства, съдът правилно е приел, че доказателствена тежест относно фактическите констатации на административния акт носи неговият издател и при липса на такова доказване за негова сметка са последиците от това недоказване. Предвид на гореизложеното, решението на Административния съд - Варна не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение