Решение № 9798 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2017 г.

Решение № 9798 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на секретаря на О. В. против решение № 42/16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2894/2016 г. на Административен съд - В.. /АС-В./. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Обединено гражданско сдружение - В.", не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна - К. П. Б. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДОИ 14000102ВН_009ВН/9.07.2014 г. на секретаря на О. В., в частта, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по т. 1 и т. 3 поискана със заявление с вх. № ДОИ14000102ВН/11.06.2014 г. на "Обединено гражданско сдружение - В." и е върнал преписката за произнасяне съгласно дадените указания в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление с вх. № ДОИ14000102ВН/11.06.2014 г. "Обединено гражданско сдружение - В.", е поискало от кмета на община В. да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. Условията за публично - частно партньорство между О. В. и изпълнителя на детска градина "Морски свят"- кв. А.; ...... Обосновката на кмета на О. В. за замяна на дълга на Общината към "Ш.-е." ООД в размер на 1.5 млн. лв., чрез замяна на общински активи; 3. Материалите по обществената поръчка за изграждане на инфраструктура в СУПЦ "Д-р Железкова" от "В." ООД през 2010 г., след преглед на документацията, предвид факта, че 3 годишният конфиденциален срок е изтекъл. Информацията е поискана под формата на преглед - оригинал и копие, и копия на хартиен или на технически носител. С решението № ДОИ 14000102ВН_009ВН/9.07.2014 г. в оспорената част, секретарят на О. В. е отказал достъп до поисканата информация по т. 1 и т. 3 от заявлението, като е изложил мотиви, че по т. 1 от заявлението е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - липса на съгласие на дружеството, за което се отнася поисканата информация, а по т. 3 отказът е мотивиран с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, която норма дава право на органа да постанови отказ, когато: исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. По тези съображения и на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ, секретарят на О. В. постановява решение № ДОИ 14000102ВН_009ВН/9.07.2014 г., с което отказва да предостави исканата със заявление с вх. № ДОИ14000102ВН/11.06.2014 г. информация по т. 1 и т. 3. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ по т. 1 и т. 3 е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Според АС - В. липсват мотиви в постановения отказ досежно фактическите и правни основания, като единствено са изложени мотиви, че липсва на съгласие на дружеството, за което се отнася поисканата информация по т. 1, без да е изследвано наличието или не на надделяващ обществен интерес. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация по т. 1 от заявлението не са изпълнени. В отказа за предоставяне на обществена информация липсват изложени мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до трето лице, респективно какви негови интереси биха били засегнати. Посочено е само, че информацията се отнася до трето лице, което изрично е отказало да се предостави информацията, което не позволява да бъде извършена преценка за наличие на такива интереси и доколко се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до обществена информация. Ако все пак се приеме, че такова засягане е възможно, то при правилен и точен анализ на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ административният съд стига до извода, че условията за отказ по цитирания текст не са осъществени. Както правилно приема административният съд, липсата на съгласие на засегнатото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация. Аргумент в този смисъл е разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, която предвижда, че при тази хипотеза задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако приеме, че такъв интерес не е налице следва да изложи съображения. Общественият интерес се предполага до доказване на противното предвид въведената с § 1, т. 5, изр. 2 от ДР ЗДОИ оборима презумпция, при която административния орган следва да установи липсата на надделяващ обществен интерес. В случая мотиви в този смисъл не се съдържат в акта на секретаря на О. В.. Касационната инстанция споделя и мотивите относно липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, посочен като основание за оспорения отказ по т. 3 от заявлението. Посочената правна норма съдържа едно от основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация посочени изчерпателно в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗДОИ. Съгласно т. 3, към която могат да бъдат подведени мотивите на процесния отказ, достъп се отказва когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Ето защо след като с решението от 22.04.2014 г. не е предоставен достъп, а е отказан такъв, не е налице хипотеза, обуславяща прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Поради изложеното решението на АС - В., като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение