Решение № 1209 от 2.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Николова, чрез адв. И. Юруков като процесуален представител, срещу решение 4398 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело 11210/2022 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателката оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като твърди липса на компетентност на ДНО и неприложимост на процедурата и основанията за налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР спрямо държавните служители в ГДИН към МП, както и недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение. Възразява се срещу допустимостта и доказателствената сила на събраната в административното производство кореспонденция, водена по приложението Messenger, както и срещу достоверността на показанията на разпитания свидетел Йорданов. Сочи се, че съдът не е обсъдил надлежно писмените доказателства, установяващи дейността на жалбоподателя по оценяване рисковите точки на свид. Йорданов. Твърди се, че деянието, послужило като основание за издаване на оспорената заповед, не уронва престижа на службата, както и че при налагане на наказанието органът не оценява правилно тежестта на нарушението, не доказва формата на вината и не взема предвид цялостното поведение на служителя. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Н. Даганова като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита обжалваното решение за правилно. В съдебно заседание, касационният жалбоподател Николова представя в писмена форма, допълнение към касационната жалба, в което сочи, че съдът не е формирал собствени фактически и прави изводи по предмета на спора, а е възпроизвел дословно констатациите на ДНО, което е прието за нарушение на съдопроизводствените правила и основание за необоснованост на обжалваното решение. Поддържат се и наведените в първоинстанционното производство оплаквания за нарушения на чл.197, ал.3 и чл.206, ал.2 от ЗМВР; за неясно обвинение и липса на мотиви на издадената заповед, както и за недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. Възразява срещу състава на ДРО, като счита, че не съответства на изискванията на т.37 от Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГДО и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието, утвърдени със заповед ЛС-04-374/27.07.2021г. на министъра на правосъдието. Последните са приети като доказателство в касационното производство. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Д. Николова срещу заповед ЧР-03-80/16.11.2022г. на министъра на правосъдието, с която на осн. чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, във връзка с чл.193,ал.2,т.4, чл.203,ал.1,т.8 и т.13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с инспектор Д. Николова инспектор VІ степен /социална дейност и възпитателна работа/ в затвора гр. София. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство срещу инспектор Николова е образувано със заповед ЧР-03-60 от 13.09.2022г. на министъра на правосъдието по предложение на директора на ГДИН с рег. 10060/12.09.2022г. и във връзка данните в докладна записка рег. 4526/09.09.2022г. на инспектор Д. Георгиев в сектор Вътрешна сигурност при затвора - гр. София, които данни са установени с приложените сведения с рег. 4515 и 4516 от 09.09.2022г. на лишения от свобода Е. Йорданов и писма с ръкописен текст, копие от протокол за изземване 1013/01.09.2022г. на мобилен телефон и DVD-R диск за комуникация по същия чрез приложението Messenger между жалбоподателката и л.св. Йорданов. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган в състав от председател и трима членове и същата е връчена на Николова на 13.09.2022г., като й е отправена покана да даде писмени обяснения, каквито не е представила. В хода на дисциплинарното производство са приети следните доказателства: сведения с вх. 16189/03.10.2022г. на л.св. Е. Йордано; сведения на психолога в сектор Психическа лаборатория инсп. Галчева-Тихомирова и на гл.инсп. Георгиева; разпечатки от мобилното приложение Messenger с данни за комуникацията между инсп. Николова и л.св. Йорданов за периода от 22,17ч. на 16.05.2022г. до 14,31ч. на 23.05.2022г.; доклади на жалбоподателката Николова във връзка с оценка на поведението и риска на л.св. Йорданов и предложение за извеждането му от ЦМСИГ /Център за медико-социална интензивна грижа/; първоначален и текущи доклади за л.св. Йорданов с констатации за стойностите на риска от рецидив и вреди; документи за правното положение и здравословното състояние на л.св. Йорданов, вкл. постановление от 13.05.2022г. на прокурор в СГП, за прекъсване за периода 16-22.05.2022г., изпълнението на наказанието на л.св. Е. Йорданов за провеждане на болнично лечение; документи относно заеманата от инсп. Николова длъжност инспектор VІ степен /социална дейност и възпитателна работа/ в затвора - гр. София, на която е назначена със заповед ЧР-05-160/26.05.2017г. на министъра на правосъдието, ведно с длъжностна характеристика за същата длъжност и кадрова справка с данни за награждаване на служителката и за липса на наложени дисциплинарни наказания. Въз основа на събраните в дисциплинарното производство доказателства, ДРО изготвя обобщена справка с рег. 11432 от 18.10.2022г., с която предлага на служителя Николова да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина поради злоупотреба с власт и доверие и неспазване на чл.3, т.5,6 и 7, чл. 16 и чл.42, т.2,3 и 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.8 и т. 13 ЗМВР. Обобщената справка е връчена на Д. Николова на 25.10.2022г., в присъствието на адв. Юруков, ведно с всички материали от проведеното дисциплинарно производство, което е удостоверено с подписа на лицето върху покана с рег. 11589/24.10.2022г., с която й е предоставена възможност в срок от 24 часа за даване на писмени обяснения по предявеното дисциплинарно обвинение пред министъра на правосъдието. В указания срок Николова не представя допълнителни обяснения и възражения, за което е изготвен протокол рег. 11742/26.10.2022г. по реда на чл. 207, ал. 11 ЗМВР. Следва становище на ДРО по чл.207, ал.12 от ЗМВР с рег. 11749/26.10.2022г. с адресат министъра на правосъдието, в което се поддържат изложените факти в обобщената справка и предложението за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ИСДВР Николова за посоченото дисциплинарно нарушение. До последната, ДНО е изпратил покана с рег. 92-15-371/03.11.2022г. за даване на писмени обяснения, която й е връчена на 07.11.2022г., но в предоставения срок обяснения не са постъпили при органа, видно от протокол рег. 5819/10.11.2022г. При горните обстоятелства, министърът на правосъдието издава оспорената през административния съд, заповед ЧР-03-80/16.11.2022г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с инспектор Д. Николова на осн. чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, за нарушение на служебната дисциплина по чл.193, ал.2,т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР, изразяващо се в следното: възползвайки се от служебното си положение на инспектор СДВР в затвора гр. София, Николова е осъществила нерегламентиран извънслужебен контакт с лишения от свобода Е. Йорданов, за което не е докладвала на прекия си ръководител, който контакт е преминал в лични интимни отношения, съпроводени с писма, телефонна комуникация и кореспонденция чрез мобилното приложение Messenger, както и със срещи в затвора и извън него по време на разрешено от прокуратурата прекъсване изтърпяването на наказанието на л.св. Йорданов за провеждане на лечение, вкл. съвместна почивка в гр. Балчик през м. май 2022г., които отношения са станали достояние на служители от затворническата администрация и вследствие на същите е облекчено правното положение на л.св. Йорданов снижени са стойностите на риска от рецидив и вреди в изготвения текущ доклад от 22.02.2022г. и е изготвено предложение от 10.12.2021г. за извеждане на л.св. Йорданов от ЦМСИГ /Център за медико-социална интензивна грижа/, а при кореспонденцията чрез мобилното приложение Messenger с л.св. Йорданов в периода 16.05.-23.05.2022г., ИСДВР Николова е коментирала служители от администрацията на затвора /инспекторите Христов и Георгиева/, обсъждала е данни, относими към правното положение /рискови точки, режим, основания за прекъсване на наказанието/ и личния живот /лица от семейството бащата и извън семейството Ж. Станкова/ на л.св. Йорданов, които е узнала от преглед на затворническото му досие, извършен неправомерно чрез възползване от служебното си положение. Описаното поведение на жалбоподателката, органът е квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.8 /злоупотреба с власт и доверие/ и т.13 /деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата/, като е конкретизирал нарушените правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, както следва: чл. 3, т.5, 6 и 7; чл.16, изр. първо; чл.42, т.2, 3 и 4 и чл.57 от Етичния кодекс, възпроизвеждайки коректно съдържанието им. В съдебното производство, са приети като доказателства материалите от административната преписка и са разпитани свидетелите Л. Ангелова майка на жалбоподателката и л.св. Е. Йорданов. Въз основа на събраните доказателствени средства, административният съд, с обжалваното решение, е отхвърлил жалбата на Д. Николова срещу заповед ЧР-03-80/16.11.2022г. на министъра на правосъдието. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за материална компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС във вр. с чл.19, ал.2 вр. с ал.1,т.1 от ЗИНЗС; за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл.59, ал.2 АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР, както и на административнопроизводствените правила по чл.205 и сл. от ЗМВР, вкл. на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Формирани са доводи за доказаност от фактическа страна на деянието, извършено от жалбоподателката, и констатации за правилното му квалифициране от дисциплинарно-наказващия орган като злоупотреба с власт или доверие и нарушаващо правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, уронващо престижа на службата. Обосновава се извод за наличие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, при спазване на критериите по чл. 206, ал.2 от ЗМВР. Сочи се, че обстоятелствата в заповедта са установени по безспорен начин от представените писмени доказателства по преписката, като се подкрепят от показанията на разпитания в рамките на съдебното производство, свидетел Йорданов, които доказват фактическия състав на тежкото нарушение на служебната дисциплина по приложените материалноправни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Обратно на соченото от жалбоподателката, съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК, а именно: Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката за липса на компетентност на ДНО и за неприложимост на правилата на дисциплинарното производство в ЗМВР спрямо служителите в ГДИН към МП. Съгласно чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието изпълнява правомощията на орган по назначаване съгласно ЗМВР и ЗДСл. за държавните служители в ГДИН и териториалните й служби. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ал.1, т.1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. В случая е видно, че Николова е назначена със заповед ЧР-05-160/26.05.2017г. на министъра на правосъдието на длъжност инспектор VІ степен /социална дейност и възпитателна работа/ в затвора - гр. София, от което е безспорно, че е държавен служител, пряко осъществяващ дейности по изпълнение на наказанията по см. на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, а във връзка с дисциплинарната й отговорност са приложими правилата за компетентност по ЗМВР и конкретно на чл.204, т.1 от ЗМВР, както и процедурата по глава осма по ЗМВР. Непосочването на горните разпоредби в процесната заповед не представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като в същата са изложени подробно фактическите основания и относимата правна норма на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, а проведеното дисциплинарно производство е съобразено с изискванията на чл.205 и сл. от ЗМВР и със сроковете по чл.195 от ЗМВР. Следователно, изводите в оспореното решение за компетентност на органа са законосъобразни и правилни. При формиране на ДРО не са допуснати сочените от жалбоподателката пред настоящата инстанция, нарушения. Със заповед ЧР-03-60 от 13.09.2022г. на министъра на правосъдието, е определен дисциплинарно-разследващ орган в състав от председател началник на сектор Социални дейности и възпитателна работа към отдел Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" при ГДИН и трима членове инспектор в сектор Вътрешна сигурност", старши юрисконсулт и инспектор в сектор Организация и управление на човешките ресурси при ГДИН. Включването в състава на ДРО като председател на същия, на служител от сектора СДВР , в който осъществява длъжностните си функции и нарушителката Николова, е съобразено с изискването на т.37 от приетите в настоящото производство Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГДО и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието. Спазена е целта на разпоредбата за осигуряване на ДРО, чийто членове /в случая един от членовете/ да притежава компетентност и опит в същата сфера на дейността, както нарушителя. Противно на поддържаната от жалбоподателката теза, процесната заповед има нормативно определеното съдържание по чл.210, ал.1 от ЗМВР, а предявеното дисциплинарно обвинение е ясно формулирано. Както правилно е констатирал административният съд, същата е надлежно мотивирана - посочени са извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелства, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на ДНО доказателства, видът и правното основание за наложеното наказание. Видно е, че в акта се съдържа подробно изложение на фактите във връзка с релевираното деяние, които съответстват на правната му квалификация като тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР вр. с чл.194, ал.2,т.4 от ЗМВР, а и кореспондират изцяло със събраните и обсъдени материали от дисциплинарната преписка. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Поведението на служителката е определено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващо престижа на службата и като злоупотреба с доверието на органа по назначаването, осъществяващи фактическия състав по чл.203, ал.1, т.13 и т.8 от ЗМВР на тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение . Органът е посочил в какво се състои неправомерното възползване от служебното положение и моралната укоримост на действията на жалбоподателката с препращане към конкретни текстове от Етичния кодекс. Изложените от органа факти изцяло съответстват на правната квалификация на деянието, с оглед на което оспорената заповед се явява надлежно мотивирана, както правилно е приел административния съд. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателката, че са описани две нарушения, то предвид факта, че и двете деяния съставляват нарушения, за които се налага едно и също дисциплинарно наказание, то не е било необходимо наказващият орган да ги обсъжда поотделно. ДНО е направил констатации и относно последиците от деянието, изразяващи се в преднамерено ползване на служебните правомощия за нерегламентирани по длъжностната характеристика цели, свързани с любовния живот на служителката, както и компрометиране на дейността по осъществяване на социална и възпитателна работа с лишените от свобода, чрез установената интимна връзка с л.св. Йорданов, последици относими към съставомерния признак по чл.203, т.13 от ЗМВР - уронване престижа на службата. В заповедта е обективирана и преценката на ДНО за формата на вина на служителката и цялостното й поведение на държавна служба, с което са изпълнени и изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Неоснователно жалбоподателката оспорва като неправилни изводите на съда за съставомерност и доказаност на деянието от обективна и субективна страна, обосноваващи законосъобразността на обжалваната заповед. В съдебния акт се съдържа подробен анализ на доказателствените средства, събрани в дисциплинарното и в съдебното производство, въз основа на който са формирани констатациите за правилно приложение на материалния закон спрямо установените факти. Последните се основават на писмените доказателства по административната преписка, на сведенията на длъжностни лица от администрацията на затвора гр. София, на сведенията и показанията на л.св. Е. Йорданов, както и на данните от кореспонденцията, водена по приложението Messenger между последния и жалбоподателката. Във връзка с доказателствените средства, с жалбата се възразява срещу допустимостта и доказателствената сила на данните от кореспонденцията, водена по приложението Messenger, както и срещу достоверността на показанията на свид. Йорданов. Възраженията са неоснователни. В случая е видно, че кореспонденцията между Николова и л.св. Йорданов е проведена в електронна среда чрез мобилен телефон, който е иззет надлежно чрез протокол за изземване 1013/01.09.2022г., а данните са пренесени на материален носител - DVD-R диск, приложение към докладната записка рег. 4526/09.09.2022г. на инспектор Д. Георгиев при затвора - гр. София, като същите са разпечатани на хартиен носител документите в том ІІ от делото на административния съд. По естеството си съобщенията в мобилното приложение Messenger са електронни документи и предоставянето им като доказателства в съда е уредено в чл.184 от ГПК, както е процедирано в случая същите са представени възпроизведени на хартиен носител и се ползват с доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства, с оглед на което правилно съдът е основал правните се изводи и въз основа на данните от мобилната кореспонденция. Във връзка с информацията на л.св. Йорданов, следва да се констатира идентичност на изложените относими факти в сведенията му пред ДНО и в показанията му пред съда, което е предпоставка за достоверност на данните. Последните не са опровергани от жалбоподателката, вкл. чрез показанията на нейната майка свид. Ангелова, по отношение на която обосновано съдът е приел наличие на заинтересованост. Преценени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства установяват по безспорен и категоричен начин извършеното от служителката Николова нарушение на служебната дисциплина, за което й е наложено дисциплинарното наказание уволнение . Изводите в изложения смисъл в оспореното съдебно решение са обосновани и законосъобразни. Както се посочи, отговорността на жалбоподателката е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР вр. с чл.194, ал.2,т.4 от ЗМВР злоупотреба с власт и доверие и несъвместимост с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Във връзка с нарушението на етичните правила, органът сочи изрично разпоредбите на чл. 3, т.5, 6 и 7; чл.16, изр. първо; чл.42, т.2, 3 и 4; чл.57 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, според които: Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: честност - добросъвестно, прямо и откровено поведение при изпълнение на служебните задължения, което не допуска зависимост или друга обвързаност с външни лица и организации, която би могла да повлияе на изпълнението им; почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; безпристрастност - точно, обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като създава условия за равнопоставеност между гражданите при упражняване на своите правомощия и избягва поведение, което може да се възприеме предразположеност или предубеденост / арг. чл.3, т.5,6 и 7 ЕК/; Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави /арг. чл.16, изр. първо ЕК/; В отношенията си с гражданите, задържаните и осъдените лица държавният служител не допуска дискриминация или привилегировано отношение; не показва лично отношение; се придържа стриктно към правилата за професионална тайна /арг. чл.42, т.2, 3 и 4 ЕК/; Когато държавният служител се съмнява дали дадена дейност е съвместима със служебните му задължения, той трябва да обсъди това със своя ръководител /арг. чл.57 ЕК/. Както аргументирано е приел административният съд, направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителката с поведението си злоупотребява с доверието на органа и нарушава посочените разпоредби от Етичния кодекс. От сведенията и показанията на л.св. Йорданов, както и от кореспонденцията му с Николова, е видно, че същата възползвайки се от служебното си положение на инспектор СДВР в затвора гр. София, е осъществила нерегламентиран извънслужебен контакт с лишения от свобода Е. Йорданов, преминал в лични интимни отношения, съпроводени със срещи в затвори и извън него, за което не е докладвала на прекия си ръководител; че чрез възползване от служебното си положение, Николова е преглеждала затворническото досие на лишения от свобода, при което е събирала и обсъждала с него данни, не в качеството си на ИСДВР, относими към правното му положение /рискови точки, режим, основания за прекъсване на наказанието/ и личния му живот /лица от семейството бащата и извън семейството Ж. Станкова/. В този смисъл са данните в сведения с вх. 16189/03.10.2022г. на л.св. Е. Йорданов, потвърдени и с показанията му. Горните действия безспорно са израз на съзнателно и преднамерено поведение на жалбоподателката, обективирано в нерегламентирани и непрофесионални контакти с лишен от свобода, възникнали в качеството й на инспектор СДВР, които накърняват доверието на административния орган, съставлявайки злоупотреба с доверие по см. на чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР. От друга страна, установените между служителката и лишения от свобода Е. Йорданов интимни отношения, съпроводени с писма, телефонна комуникация и кореспонденция чрез мобилното приложение Messenger, както и със срещи в затвора и извън него, под претекст рискови точки , а всъщност интимни срещи /вж. сведения с вх. 16189/03.10.2022г. на л.св. Е. Йорданов/, вкл. съвместна почивка в гр. Балчик през м. май 2022г., изцяло са в нарушение на следните принципи: за честност - доколкото се касае за недобросъвестно поведение на служителката при изпълнение на служебните задължение, повлияно негативно от обвързаността с лишения от свобода; за почтеност доколкото поведението на жалбоподателката е извън моралните нормите, предвид възползването от служебното положение за установяване на интимната връзка с л.св. Йорданов и при протичане на същата /под претекст рискови точки , са провеждани интимни срещи; вместо лечение на л.св. Йорданов е организирана почивка на море/; за безпристрастност доколкото личните отношения с л.св. Йорданов са повлияли на обективното изпълнение на служебните задължения при изготвяне на текущия доклад от 22.02.2022г. със снижени стойности на риска от рецидив и вреди, както и на предложението от 10.12.2021г. за извеждане на л.св. Йорданов от Център за медико-социална интензивна грижа. Горното поведение на жалбоподателката, освен противоречащо на етичните принципи по чл.3, т.5,6 и 7 от Етичния кодекс и на добрите нрави по чл.16 от Етичния кодекс, нарушава правилата по чл.42, т.2, 3 и 4 от Етичния кодекс за отношенията на служителите с осъдените лица, които забраняват дискриминация и привилегировано отношение, като изискват стриктно спазване на професионалната тайна. Последната е сериозно нарушена с изнесените от Николова данни в кореспонденцията й с л.св. Йорданов, за служителите от администрацията на затвора /инспекторите Христов и Георгиева/, както и за правното положение на Йорданов, вкл. чрез неправомерна проверка на затворническото му досие. Затаяването на информацията за установените лични, т.е. извънслужебни, отношения с лишения от свобода, от страна на служителката противоречи на задължението по чл.57 от Етичния кодекс за обсъждане на дейността с прекия ръководител /вж. сведенията на гл.инсп. Георгиева/. Във връзка с фактическия състав на нарушението по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, законосъобразно и правилно в обжалваното решение съдът е приел, че нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс е довело до уронване престижа на службата. Неспазването на служебната етика и незачитането на основополагащите принципи за поведение на служителите в ГДИН към МП спрямо лишените от свобода лица, по отношение на които следва са провеждат възпитателна дейност, безспорно има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в държавните служители, пряко осъществяващи дейности по изпълнение на наказанията. Осъществено е и задължителното условие, действията да са станали достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на правосъдието, респ. на ГДИН. В случая деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, е станало достояние на служителите от затворническата администрация и на граждани от адреса на местоживеене на жалбоподателката, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. От изложените факти, които административният съд обосновано е приел за надлежно доказани, следват изводи за наличие на основанията по чл.203, ал.1, т.8 и т.13 вр. с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за санкциониране на служителката Николова с най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на служебното й правоотношение. Издадената заповед е законосъобразна, а обжалваното решение за отхвърляне на жалбата срещу нея, е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора, жалбоподателката няма право на разноски. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на правосъдието сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,