Решение № 11318 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2015 г.

Решение № 11318 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Красимир Немет от гр. Русе срещу решение № 5 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 405/2014 г. на Административен съд - Русе. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на Община Русе, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-01-2813/15.10.2014 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна едноетажна постройка" в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4258 по кадастралната карта на гр. Русе, извършен от Красимир Немет и е забранено ползването. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ във вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, изграден в груб строеж, без строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за строеж/, в нарушение изискванията по чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че в имот с идентификатор 63427.2.4258 е изграден обект "масивна едноетажна постройка", съответстващ по параметри и местонахождение на описания в процесната заповед "незаконен строеж", включително и относно конструкцията - монолитна. Строежът е изграден на мястото на премахнат шапрон, заменен с нова стоманобетонова конструкция и върху свободна площ от имота между шапрона и имотната граница ПИ с идентификатор 63427.2.4257 и сградата с идентификатор 63427.2.4258.2.Строежът излиза извън габарита на съществувалите две постройки, фигуриращи в КК с идентификатори 63427.2.4258.2 и 63427.2.4258.3. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № НС - 16/21.08.2014 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден частично на място на съществували немонолитни постройки и на свободната площ между тях и основната сграда в имота, т.е. касае се за нов строеж. Безспорно е по делото и обстоятелството, че строежа е извършен /на фаза груб строеж/ през 2014 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършеното строителство са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото и безспорно сочат на монолитен нов строеж, а не на извършен основен ремонт, за който също е изискуемо разрешение за строеж. Неоснователни са и доводите досежно категорията на незаконния строеж, който по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ във вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи правилно е категоризиран като V категория. Освен това категорията е от значение за касационното оспорване, предвид нормата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, поради което при по-ниската твърдяна категория настоящия касационен контрол би бил недопустим. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,