Решение № 10029 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез пълномощника му юрк. Сърбинска, против Решение 779/05.02.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 7039/2023 г., с което е отменено издаденото от него Решение с рег. 32-225145/15.06.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 19BG002002008104R2/20.05.2019 г. С доводи за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на митническия орган и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и иска намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответницата по касационната жалба С. К. К. от гр. София - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Груйчев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да й се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение с рег. 32-225145/15.06.2023 г. към МД MRN 19BG002002008104R2/20.05.2019 г. на директора на ТД Митница Варна, с което са установени допълнителни задължения на С. К. К. за мито в размер на 1 389.73 лв. и за ДДС в размер на 3 057.41 лв. Изложени са мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност на стока 1 в МД като такава по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) и определяне на нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 20.05.2019 г. С. К. К. декларира на режим допускане за свободно обращение стока с код по ТАРИК 870321900 с описание: четириколесно МПС (УТВ), употребявано, марка: CAN AM, модел Maverick X3, тип бензин, брой места 2, първа регистрация: 02.01.2017 г., цвят: бял, работен обем: 800 куб. см., мощност 120 kwdin; шаси: 3JBVGAW29HK000571, двигател с неоткрит номер, митническа стойност 813.41 лв. Към МД е приложена фактура 000523/10.03.2019 г. с обща стойност 470 $, включваща цената на автомобила 370 $ и международен транспорт 100 $. Износител според спедиторския коносамент е Global Auto Exchange LLC. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в подадена МД. С писмо с рег. 32-273997/26.08.2021 г. зам. директора на Агенция Митници е поискал чрез посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложените митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г. Отговорено е на гореописаното искане с писмо от Служба Митници и гранична охрана на САЩ с вх. 32-377074/03.11.2022 г. Към него се прилага документ, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI. От така предоставените данни се установява, че в износната си декларация износителят Global Auto Exchange LLC декларира стойност на процесното МПС в размер на 8 400 $. С писмо рег. 32-408014/25.11.2022 г., връчено на 30.11.2022 г., на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от госпожа К. са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобила, удостоверяващи начина на формиране на продажната цена, документи за плащането на цената към доставчика или трети лица, с които е сключен договор във връзка със закупуването на автомобила, и др. Не са представени от вносителя други документи. При така установените факти митническият орган не приема декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и определя нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение в размер на 14 710.71 лв. (14 537.63 лв. - стойност на автомобила и 173.08 лв. международен транспорт) въз основа на данните в износната декларация и данните във фактурата относно транспорта. Счел е, че митническата стойност е невъзможно да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС, тъй като от направена справка в МИС3А не са установени данни за декларирани и приети идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед липсата на информация за техническото състояние и вида на повредите е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Митническият орган е изложил в решението си мотиви и за невъзможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. в) и б. г) от МКС. Вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за несъответствието му с материалния закон, тъй като според него съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не са обосновани, не са представени от издателя на акта каквито и да било доказателства за извършени справки във връзка с отхвърлянето на вторичните методи по чл. 74, § 2 от кодекса, а определената от него нова митническа стойност не отговаря на изискванията на чл. 74, § 3 от кодекса. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София за декларирана в износната МД цена на процесното МПС 8 400 $ значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 370 $. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн. ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за износ, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС, доколкото липсват други документи, потвърждаващи същата договор, фактура, платежни документи, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя също не са представени други документи освен фактурата във връзка с начина на формиране на декларираната от него цена, то значителната разлика в данните, съдържащи се в двете декларации, обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в този текст, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза (например МИС, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка и в Комисията, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития), зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44). В оспореното решение на митническия орган са изложени мотиви за невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2, б. а) и б. б) МКС, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради липсата на данни за повредите. Следва да се посочи обаче, че този мотив е несъстоятелен, тъй като в митническата декларация стоката е декларирана като употребявано МПС, а не като такова с повреди, а МКС се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (виж решението на СЕС по делото Baltic Master, цитирано по-горе, т. 53, Решение на СЕС от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, т. 22 и Решение на СЕС от 15 септември 2011 г., ДП груп, C-138/10, т. 33 и 34). Освен изложеното относно декларирането, по делото не са налице каквито и да било данни за това, че процесното МПС е с повреди. Поради това с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация за такива стоки и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Освен това, след като твърди, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Митническата стойност не може да се определя въз основа на някои от изброените данни като цените за износ в трета държава; произволно определени или фиктивни стойности и др. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от Митническия кодекса на Общността, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член. Според чл. VII, ал. 3, б. в) от Общото споразумение за митата и търговията , когато действителната цена не може да бъде установена в съответствие с подточка (б) на тази алинея (цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция), стойността за митнически цели се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност. Според т. 1 и т. 2 от Бележките към ал. 2 на чл. VII, би било в съответствие с чл. VII да се сметне, че "действителната стойност" може да бъде представена с цената по фактурата за продажба между независими търговци, а според т. 4 формулировката на точки (а) и (б) на ал. 2 позволява една договаряща се страна да определи стойността за митнически цели принципно или