Решение № 10428 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2017 г.

Решение № 10428 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карлово против решение № 1173 от 30.06.2017 г. постановено по адм. дело № 932 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - П., с което е отменена негова заповед № К-269 от 16.02.2017 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Г. Д., от гр. К., заемала длъжност началник отдел "Образование", с ранг I младши, код по НКПД 12136024, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди, че функциите и задачите за началник отдел "Образование" и главен експерт "Образование", разписани в длъжностните характеристики, са различни. Органът по назначаването е запазил длъжностите на лицата, изпълняващи съответните функции в отдела като е премахнал длъжността "началник отдел", тъй като няма пречка неговите функции да се изпълняват от горестоящия административен орган или да се съвместяват с друго лице. Оспорва размера на присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, с оглед направеното възражение за неговата прекомерност. Прави искане решението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - В. Г. Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № К-269 от 16.02.2017 г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. Г. Д. от гр. К., считано от 21.03.2017 г. на длъжност началник на отдел "Образование", с ранг I младши, в общинска администрация - Карлово и е осъдил община Карлово да заплати на В. Г. Д. сумата от 1 300, 00 лв. разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в следствие на утвърдено ново длъжностно разписание от 1.02.2017 г. няма длъжност началник отдел "Образование", но има длъжност главен експерт "Образование", в чиито функции, задачи и задължения са включени дейностите по организация, планиране и координиране на работата на училищата и детските заведения в общината, каквато е била и целта на длъжността на началник отдел "Образование", заемана от жалбоподателката. Длъжността не е съкратена като обем от функции, задължения и изисквания и е без правно значение дали конкретната длъжност, определена по новото длъжностно разписание, е началник отдел или главен експерт. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради липса на реално съкращаване на щата. Прието е, че броят на служителите в дирекция "Хуманитарни и социални дейности" не е намален, щатните бройки одобрени с решението на Общинския съвет от 26.01.2017 г. са дори 13, а заетите такива са 11. Решението, в частта с която е отменена заповед № К-269 от 16.02.2017 г. на кмета на община Карлово, е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са налице основания за отмяна на административния акт поради неговата незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че заповед № К-269 от 16.02.2017 г., с която служебното правоотношение на В. Д. е прекратено е постановена от компетентен орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината назначава и освобождава служителите в общинската администрация) и в съответствие с изискванията за форма. Правилен е и крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Една от формите на съкращаване на длъжност в администрацията се изразява в намаляване на броя на служителите, които изпълняват дадена длъжност. Видно от материалите по делото такава оптимизация в общинската администрация не е била налице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в дирекция "Хуманитарни и социални дейности" общата численост от 13 щатни бройки е запазена. Твърденията на касатора, че длъжността съществува като система от функции и задължения, но са намалени бройките, предвидени да я изпълняват, не се споделят от настоящия състав. Действително в длъжностното разписание в сила от 1.07.2016 г. за длъжността началник отдел са били предвидени общо 12 бр. в общата и специализираната администрация, а с длъжностното разписание в сила от 1.02.2017 г. са предвидени общо 10 бр. за същата длъжност, т. е. общата численост за длъжността началник отдел е намалена. В новото длъжностно разписание от 1.02.2017 г. няма длъжност началник отдел "Образование", т. е. съответната длъжност не фигурира като наименование. Налице е първата предпоставка за да се извърши реално съкращаване на длъжността. Но е предвидена длъжност главен експерт "Образование", в чиито функции, задачи и задължения са включени дейностите по организация, планиране и координиране на работата на училищата и детските заведения в общината, каквито функции, задачи и задължения е включвала заемана от В. Г. Д. длъжност. Длъжността не е съкратена като обем от функции, задължения и изисквания, като е без правно значение коя е конкретната длъжност, определена по новото длъжностно разписание на която е възложено изпълнението им. Т. е., не е налице втората предпоставка, за да се говори за реално извършено съкращаване на длъжността. Липсват доказателства към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, респ. към датата на връчването й на служителката, общата численост или числеността на отделни звена в общинската администрация да е намалена или променена, както и да са извършени промени в структурата на общинската администрация, свързани с премахването на дирекция "Хуманитарни и социални дейности". Изменения на числеността и структурата не са предприети от общински съвет Карлово, органът, който съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет Карлово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е компетентен да одобри общата численост и структура на общинската администрация в общината. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. Реални промени за оптимизиране на работата на общинската администрация към 21.03.2017 г. не са предприети. Това налага заключението, че действията на кмета на община Карлово са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 от АПК, тъй като не са свързани с оптимизиране на дейността на администрацията. Предвид посоченото настоящият състав счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел оспорената заповед за незаконосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от Административен съд - П. решение, с което административният акт е отменен, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение размера на присъдените с решението разноски, настоящият състав намира, че АС - П. неправилно не е уважил своевременно направеното от процесуалния представител на административния орган възражение за прекомерност на претендираното от Дамянова адвокатско възнаграждение в размер на 1 300, 00 лв. Настоящият съдебен състав, като съобрази извършените от АС - П. процесуални действия, както и действителната фактическа и правна сложност на спора, приема, че присъденото на В. Г. Д. адвокатско възнаграждение е прекомерно, като е следвало да й се присъди сумата от 900, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното решението следва да се отмени в частта, в която община Карлово е осъдена да заплати на В. Г. Д. съдебни разноски в размер над 900, 00 лв. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на В. Г. Д. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 300, 00 лв., което, видно от приетите по делото доказателства е доказано по размер. От процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от адвокат и пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е аналогична на защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, община Карлово следва да бъде осъдена да заплати на В. Г. Д. сума в размер на 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тя съответства на положените усилия от процесуалния представител на дружеството при упражняване на процесуалните му права, свързани с осъщественото от него процесуално представителство в проведеното съдебно заседание и изготвянето на писмен отговор по касационната жалба. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение