Решение № 12459 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2009 г.

Решение № 12459 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Валерия Цветкова Геновска против решение от 29.12.2008 година по адм. дело № 597/2007 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против отказ на кмета на Столична община № РД -54-190 от 18.04.2000 година да отмени отчуждаването на недвижим имот пл. № 7 в стар кв. 67. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната община дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответникът Борислав Светославов Тодоров не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателката и нейните наследодатели не са имали качеството на отчуждени собственици, поради което не могат да упражняват права по реституционния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от Валерия Цветкова Геновска, лично и като пълномощник на Иван Борисов Димитров и Борислав Светославов Тодоров против отказ на кмета на Столична община № РД -54-190 от 18.04.2000 година да отмени отчуждаването на недвижим имот пл. № 7 в стар кв. 67 единствено поради обстоятелството, че имотът е отчужден от лица, които не са наследодатели на жалбоподателите. Възраженията по жалбата са били в две насоки: първата, че имотът неправомерно и противозаконно е бил завладян от други лица и по този начин праводателката на жалбоподателите е била лишена от собствеността върху него. Втората е за незаконно отчуждаване на 1/2 част от имота, доколкото документите по отчуждителната преписка били подписвани от неупълномощени лица и подписите били със запетая пред тях. От приложената административна преписка е установено, че в новирания срок, жалбоподателите с обща наследодателка Велика Андрова Грозданова са поискали отмяна на отчуждаването на имот, находящ се на адрес София, ул. "Орханийско шосе" № 64. Имотът на посочения адрес е идентичен с имот пл. № 7 в кв. 67. Заявителите са отразили в заявлението, че не са обезщетявани за 1/2 идеална част от къщата и за целия двор. Приложили са нотариален акт от 1918 година. От отчуждителната преписка съдът е установил по категоричен начин, че имотът с площ от 530 кв. м., застроен със сграда и други подобрения е отчужден от Боян Драгнев Пенчев и Грозданка Стоянова Пенчева. Те са титулярите по цялостната отчуждителна преписка. В този смисъл са адресати на акта за отчуждаване на имота и са обезщетените лица. В писмена молба до Софийски градски съд от 29.04.2008 година жалбоподателката обстойно е описала данни, сочещи на неразрешени имуществени спорове, датиращи от 1945 година, довели до нарушаване собственически права на наследодателката й Зойка Михайлова Тодорова. В тази връзка се е позовала на явно опорочаване на отчуждителната процедура, доколкото Зойка Тодорова не е участвала в нея. При тези данни по делото, съдът правилно е изтълкувал нормите на приложимия реституционен закон и спецификата на прилагането му. В тази връзка е съобразил, че носители на правото да искат отмяна на отчуждаването по него са само отчуждените собственици, респ наследниците им и то по законосъобразно и надлежно приключени отчуждителни производства. С оглед безспорните данни по делото, че нито жалбоподателите, нито праводателката им имат качество на такива отчуждени собственици, то искането им за отмяна на отчуждаването се явява неоснователно. Извел е правен извод за законосъобразност на постановения на това основание отказ и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Целта на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е да се даде еднократна и ограничена във времето правна възможност на собственици на имоти, отчуждени по някой от изрично изброените в него благоустроствени закони да поискат отмяната на отчуждаването при наличие на предпоставките, посочени в нормите на чл. 1, чл. 2 и или чл. 3 от него. За да се упражнят обаче тези права е необходимо наличието на още три кумулативни предпоставки: заявителите да имат качеството на отчуждени собственици или техни наследници; отчуждаването да е извършено по някой от изброените закони и отчуждителното производство да е валидно приключило. Върху наличието или липсата на тези предпоставки се реализира проверката на кмета на общината, като компетентен административен орган по приложението на закона. Върху тях се простира и съдебният контрол. При така съществуващата материално-правна уредба, извън приложното поле на реституционното производство остават всички евентуални спорове за собственост върху отчуждените имоти, както и за законосъобразността на самите отчуждителни процедури. А именно такива са възраженията на касаторката. Не подлежат на обсъждане и възраженията в касационната жалба за многократно по-голяма площ на имота. Видно от отчуждителната преписка и съдържащата се в нея скица на имот пл. № 7 в кв. 67, площта му е само 530 кв. м. Толкова са отчуждени и съответно за толкова е съставен акт за държавна собственост № 5495 от 22.04.1964 година. Те са отчуждени от собственици, напълно различни от жалбоподателката или нейната праводателка. Поради това тя не може успешно да претендира отмяна на отчуждаването в срока и по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Като е отхвърлил жалбата й срещу отказа на кмета на Столична община, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение