Решение № 6004 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4256 от 07.02.2025 г., постановено по адм.д. № 6795/2024 г., Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Ж. Л. Б., против Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София – град. Със същия съдебен акт Ж. Б. е осъден да заплати в полза на ТП на НОИ-София град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С допълнително решение № 5655 от 11.02.2026 г., постановено по същото дело, АССГ е оставил без уважение искането на Ж. Л. Б. за допълване на решението. Срещу постановеното решение е депозирана касационна жалба от Ж. Л. Б. от гр. София. В жалбата изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В обобщение доводите на касатора се свеждат до твърдения за липса на произнасяне от страна на АССГ по предмета на целия спор, и по – конкретно до правото му на пенсия за периода 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г., съгласно чл. 98, ал. 7 КСО по разпореждане № 27 от 05.04.2024 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отмени оспорения административен акт. В условия на алтернативност се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от АССГ. В проведено открито съдебно заседание, касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Срещу допълнителното решение е подадена ксационна жалба от Ж. Л. Б. от гр. София. В жалбата се твърди неправилност и необоснованист на съдебния акт. Иска се отмяна на допълнителното съдебно решение и признаване правото на пенсия на лицето за периода 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г., съгласно чл. 98, ал. 7 КСО по разпореждане № 27 от 05.04.2024 г. Ответникът по касационните жалби – директорът на ТП на НОИ – София, не изразява становище по основателността им. В проведено открито съдебно заседание, страната не изпраща представител. Върховният административен съд, първо отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решенията са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебен актове. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София – град, с което личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновена и определена в размер на основание чл. 98, ал. 7 КСО от 15.09.2023 г. със срок до 01.06.2026 г., и е отменено като неправилно разпореждане [номер]/19.02.2024 г. С посоченото личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ж. Б. е възстановена на основание чл. 97 КСО от 13.06.2023 г. със срок до 01.06.2026 г., като е определена на основание чл. 98, ал. 8 КСО в действителен размер, приравнен на минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 КСО въз основа на ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. АССГ е установил от фактическа страна следното: Със Заявление № 122 от 29.01.2004 г. Ж. Л. Б. е поискал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане [номер] от 03.03.2004 г. исканата пенсия е отпусната от 23.09.2003 г. със срок до 01.01.2007 г., съобразно определения срок на инвалидността с ЕР № 0215/010 от 15.01.2004 г. на ТЕЛК. С разпореждане [номер]/4 от 23.05.2008 г. пенсията е прекратена считано от 02.01.2007 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК. Със Заявление № 19002178 от 16.03.2009 г. Ж. Л. Б. е поискал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде възстановена. С разпореждане [номер] от 10.04.2009 г. исканата пенсия е възстановена от 27.02.2009 г. със срок до 01.02.2012 г., съобразно определения срок на инвалидността с ЕР № 0744/041 от 27.02.2009 г. на ТЕЛК. Във връзка с последващи преосвидетелствания на жалбоподателя, срокът на пенсията му е определян съответно до 01.11.2013 г., до 01.10.2016 г. и до 01.12.2020 г. С разпореждане [номер]/9 от 03.02.2023 г. на длъжностно лице по ПО, на основание чл. 96, ал. 1, от КСО във връзка с чл. 30, ал. 3 от НПОС е прекратена получаваната от Ж. Л. Б. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.12.2020 г. при съобразяване с изтичането на определения с ЕР на ТЕЛК № 0898/18.09.2018 г. срок на инвалидността и обстоятелството, че лицето не се е явило за преосвидетелстване също така е постановено, че добросъвестно получените суми от жалбоподателя за пенсия/добавка за чужда помощ, изплатена/и му на основание § 20 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., не подлежат на възстановяване, съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО. Ж. Л. Б. е преосвидетелстван с ЕР № 91115/110 от 13.06.2023 г. на ТЕЛК, в което е отбелязано, че закъснението за преосвидетелстването не е по вина на ТЕЛК, същото е обжалвано пред НЕЛК по реда на Закона за здравето /ЗЗ/. В тази връзка, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, с разпореждане [номер]/25.07.2023 г. пенсията е определена в минимален размер от 13.06.2023 г. С ЕР № 90879/78 от 30.08.2023 г. на НЕЛК, получено в ТП на НОИ София - град на 15.09.2023 г., е отменено последното ЕР на ТЕЛК и медицинското досие е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето. С разпореждане [номер]/75 от 21.09.2023 г. пенсията е спряна от 15.09.2023 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 15.09.2023 г. С Решение № 2153-21-203/01.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град е отхвърлена жалбата му срещу разпореждането, същото е обжалвано от Ж. Б. по реда на чл.118 от КСО, като подадената жалба е отхвърлена като неоснователна с Решение №1104/19.02.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 11072/2023 г. Със заявление от 26.01.2024 г. Ж. Б. прави искане за възобновяване на пенсията, като се позовава на Определение № 9292/27.10.2023 г. на АССГ по адм. дело № 9598/2023 г., потвърдено с Определение № 285/11.01.2024 г. на ВАС по адм. дело № 12073/2023 г. и влязло в сила. Постановеното от ВАС и АССГ определение въз основа разглеждане жалбата на Ж. Б. срещу ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. и за отмяна на спиране производството по адм. дело № 9598/2023 г. на основание чл.159, т.4 от АПК поради отпадане на правния интерес от него. От пенсионното досие, по данни от постъпило служебно ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. се отменя ЕР на ТЕЛК № 91115/13.06.2023 г. Със заявление от 26.02.2024 г. Ж. Б. представя доказателства, че е подадена на 20.02.2024 г. жалба в АССГ срещу ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. и прави искане за отпускане на пенсия. С последващи заявления с вх. № 1023-21-504/06.03.2024 г., вх. № 1029-21-2877/22.03.2024 г., вх. № 1012-21-315/22.03.2024 г. и вх. № 1023-21-650/02.04.2024 г. Ж. Б. сочи, че има право на пенсия по чл. 98, ал. 7 КСО поради отпадане на основанието за спиране на пенсията, прави искане за отмяна на Разпореждането от 19.02.2024 г., с което неправилно е определен размер на пенсията, понеже няма влязло в сила експертно решение, както и произнасяне по заявлението му от 26.02.2024 г. От получено на 13.03.2024 г. в ТП на НОИ София – град определение № 2331 от 05.03.2024 г. на АССГ, 25 състав, е установено, че по предявената жалба от Ж. Б. срещу ЕР на ТЕЛК № 90109/01.02.2024 г. е образувано адм. д. № 2184/2024 г. След като е установено, че започнатата процедура по преосвидетелстване на жалбоподателя Ж. Б. на 13.06.2023 г. не е приключила с влязло в сила ЕР на НЕЛК, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г., с което е отменено Разпореждане от 19.02.2024 г. и личната пенсия на жалбоподателя е възобновена в размер съгласно чл. 98, ал.7 от КСО - 276,64 лв., от 15.09.2023 г. Посочено е, че след влизане в сила на експертното решение ще се преценяват правата на жалбоподателя относно пенсии и/или добавки, както и, че надвзетата пенсия не подлежи на събиране. Разпореждането е оспорено от Б. пред директора на ТП на НОИ София - град, който с Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. е отхвърлил жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София - град, като неоснователна. АССГ е приел, че решението и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на съда се свеждат до следното: Съдът е изложил нормативната уредба приложима към спора. Прието е за безспорно установено по делото, че с ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. срокът на инвалидността е определен до 01.06.2026 г. и в тази връзка е издадено Разпореждане на 19.02.2024 г., с което е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя на основание чл. 97 от КСО, считано от 13.06.2023 г. до 01.06.2026 г., като е определена в действителен размер. Съгласно мотивите на оспореното решение към момента на постановяването му не са били налице данни, че ЕР на НЕЛК, е обжалвано по съдебен ред и не е влязло в сила, като не са били налице предпоставките на чл. 98, ал. 8 от КСО. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбите на чл. 98, ал. 7 и ал. 8 КСО, в резултат на което е приел, че правилно предвид установеното, че започнатата процедура по преосвидетелстване на Ж. Б. на 13.06.2023 г. не е приключила с влязло в сила ЕР на НЕЛК, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г., с което е отменено постановеното Разпореждане на 19.02.2024 г. и личната пенсия на жалбоподателя е възобновена в размер съгласно чл. 98, ал.7 от КСО - 276,64 лв. По отношение на изложените от жалбоподателя съображения във връзка със законосъобразността на Разпореждането от 19.02.2024 г., АССГ е приел, че този акт не е предмет на настоящото производство. С допълнително решени постановено в производство по чл. 176 от АПК първоинстанционният съд е отхвърлил молба за допълване на основаното решение. Съдът е приел, че се е произнесъл по целия спорен предмет, въведен с жалбата на Ж. Л. Б.. Посочено е, че с основаното решение е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София - град. С това съдът е изчерпал предмета на делото, тъй като по арг. от чл. 118 КСО на съдебен контрол подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а досежно разпорежданията на длъжностните лица по ПО, законодателят е предвидил задължителен административен контрол, като компетентен в това производство е ръководителят на ТП на НОИ. По касационната жалба срещу основното решение. Решението е правилно. Административният съд е събрал и анализирал относимите за правилното разрешаване на спора доказателства, като надлежно и аргументирано е съотнесъл установената фактическа обстановка към приложимите материално правни разпоредби към спора. Съдът е обсъдил в пълнота правнозначимите доводи и възражения на страните, и е осъществил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. АССГ е формирал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав, който на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. В процесния случай по делото е установено, че с ЕР на НЕЛК № 90109/01.02.2024 г. срокът на инвалидността на касатора Ж. Б. е определен до 01.06.2026 г., в резултат на което е издадено Разпореждане от 19.02.2024 г., с което е възстановена личната пенсия на лицето за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 97 от КСО, считано от 13.06.2023 г. до 01.06.2026 г., като е определена в действителен размер. Цитираното ЕР на НЕЛК е оспорено от Ж. Б. пред АССГ, в резултат на което е образувано адм.д. № 2184/2024 г. по описа на същия съд. Предвид установеното, че процедурата на Ж. Б. по преосвидетелстване, която е започнала на 13.06.2023 г. не е приключила с влязло в сила ЕР на НЕЛК и неправилно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена в действителен размер в нарушение на чл. 98, ал. 8 от КСО, длъжностното лице по Пенсионно осигуряване е издало оспореното в настоящото производство разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г., с което е отменено предходното Разпореждане от 19.02.2024 г. и личната пенсия на Ж. Б. е възобновена в следващия се минимален размер на основание чл. 98, ал. 7 от КСО от 15.09.2023 г. със срок на инвалидността до 01.06.2026 г. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на разпоредбите на чл. 98 от КСО. В настоящият случай изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване се извършва с разпореждане на длъжностно лице на което е възложено ръководството по Пенсионно осигуряване, въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ, която пък издава решението си в 14 дневен срок от получаване от Регионалната картотека на експертните решения с 50 и над 50% ТНР. В хипотезата на обжалване на решението на ТЕЛК и НЕЛК до влизането им в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия- чл. 98, ал. 7 КСО. След влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно на датата на която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент ТНР 50 и над 50 на сто. Такава е настоящата хипотеза на продължаване на преосвидетелстването на Ж. Б.. До изтичане на срока на предходното решение на ТЕЛК/НЕЛК следва да се съобрази процентът ТНР и размера на пенсията, съобразно това решение, след което следва да се съобрази процентът на ТНР в съответствие с новото решение на ТЕЛК/НЕЛК, от което се определя и новият размер на пенсията. До влизането в сила на новото решение на НЕЛК/ТЕЛК е налице хипотезата на чл. 98, ал. 7 КСО което е законово определен регламент за получаване на пенсия до влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК. При тази нормативна регламентация след, като е констатирано, че ЕР № 90109/01.02.2024 г. на ТЕЛК/НЕЛК не е влязло в сила правилно длъжностното лице по Пенсионно осигуряване е отменило Разпореждането от 19.02.2024 г., доколкото не са били налице предпоставките за определяне на пенсията на лицето в действителен размер по чл. 98, ал. 8 от КСО. Законосъобразно в изпълнение на изричната императивна регламентация на Ж. Б. е определен размера на пенсията до влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. Неоснователни са твърденията на касатора относно неизплатената му пенсия съгласно разпореждане [номер]/05.04.2024 г. в размер на социалната пенсия за старост - 276,64 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г. Видно от данните по делото се установява, че в изпълнение на отмененото Разпореждане от 19.02.2024 г. в полза на Б. е начислена и преведена в банковата му сметка в Уникредит Булбанк набрана сума от пенсии в общ размер на 3261 лв. за периода 13.06.2023 г. до 31.03.2024 г., включително, която е формирана от разликата между изплатения размер на пенсията по чл. 98, ал. 7 от КСО за периода от 13.06.2023 г. до 30.09.2023 г. по Разпореждане от 25.07.2023 г. до спирането на изплащането на пенсията с Разпореждане от 21.09.2023 г. и размера на пенсията по чл. 75, ал. 4 от КСО определен с Разпореждането от 19.02.2024 г., както и пенсия в размер по чл. 75, ал. 4 от КСО за периода от 01.10.2023 г. до 31.03.2024 г. За м. 04.2024 г. е изплатена пенсия в размер 444,58 лв., както и великденска еднократна сума в размер на 100 лв. Следва да се посочи, че след влизане в сила на оспореното от Ж. Б. ЕР № 90109/01.02.2024 г. на ТЕЛК/НЕЛК ще подлежат на преценка правата на лицето на други пенсии и добавки, както и дължимостта на разликата между пенсията за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост по чл. 98, ал. 7 от КСО до действителния размер по чл. 98, ал. 8 от КСО за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба срещу допълнителното решение. АССГ правилно е приел, че подадената молба от Ж. Б. с искане за допълване на основното съдебното решение е неоснователна. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страната. Този институт намира приложение в случаите, когато съдът не се произнесъл по цялото оспорване, като определяща е волята, изразена в диспозитива на съдебното решение. С първоинстанционното решение, чието допълване е поискано, АССГ се е произнесъл по инвокирания предмет в сезиращата съда жалба на Ж. Б., а именно срещу Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София – град, с което личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновена и определена в размер на основание чл. 98, ал. 7 КСО от 15.09.2023 г. със срок до 01.06.2026 г., и е отменено като неправилно разпореждане [номер]/19.02.2024 г. Административният съд се е произнесъл по законосъобразността на оспореното решение, като е налице произнасяне по цялото оспорване и по всички искания, с които е сезиран, съобразно определеният предмет на първоинстанционната жалба. С това предметът на първоинстанционната проверка е изчерпан и постановеното решение не е непълно. Видно от диспозитива на решението е, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване, като е отхвърлил жалбата на Ж. Б. срещу оспорения административен акт. Недопустимо е чрез този институт да се допълват мотивите, съдържащи се в решението или да се промени постановеният от съда правен резултат, каквото се цели в случая. Допълнителното решение по делото, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение