Решение № 11866 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 235/2010 г.

Решение № 11866 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 235/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Наташа Кирилова Петкова срещу решение № 138 от 05.11.2009 г., постановено по адм. дело № 220/2009 г. от Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-02-708/13.08.2009 г. на кмета на с. Ново село. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и постанови ново, с което да отмени оспорената от нея заповед. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлена жалбата на Наташа Кирилова Петкова против заповед № РД-02-708/13.08.2009 г. на кмета на с. Ново село, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 27, чл. 7, ал. 2, т. 2, предл. осмо от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратил служебното й правоотношение за длъжността "секретар" на Община Ново село, обл. Видин. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Правното основание, на което е издадена атакуваната заповед е по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, чиято разпоредба предвижда, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27. С новелата на чл. 27 от ЗДСл е вменено задължение на служителя, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. С относимата към настоящия казус на чл. 7, ал. 2, т. 2, пр. 7-мо от закона е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което е ликвидатор на търговско дружество. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Наташа Петрова е заемала длъжността "секретар" на Община Ново село от 16.01.2008 г. до момента на издаване на процесната заповед. С решение № 12, прието по протокол № 16 на проведено заседание на Общински съвет (ОбС) Ново село на 27.01.2009 г. Петрова е назначена за ликвидатор на "Общинска аптека" ЕООД, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 24.02.2009. Не се спори между страните, че Петрова в качеството й на държавен служител не е уведомила органа по назначението в 7-дневния срок от възникване на обстоятелството по чл. 7, ал. 2, т. 2 предл. 7-мо ЗДСл - в случая от вписването в търговския регистър за несъвместимостта с изпълняваната държавна служба. При това положение изводът на решаващия съд за наличие на възприетото основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, т. 4 от ЗДСл. е правилен. Прекратяването на служебното правоотношение поради неизпълнено от държавния служител задължение за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл, се извършва в случаите на несъвместимост, възникнала по време на осъществяването на служебното правоотношение, какъвто е и конкретния случай. Наведеният довод, че в случая е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗДСл, която макар да не е била обсъдена в обжалваното решение е неоснователен. Сочената хипотеза дава възможност държавен служител да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение. В конкретния случай не са представени доказателства, че Петрова е назначена като представител на държавата. С решението на ОбС Ново село същата е назначена за ликвидатор на общинското предприятие, но липсва изразена воля за това й назначение да е като представител на държавата или общината, при което не може да се направи извод за наличие на хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗДСл в конкретния случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение