Решение № 5545 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова, против Решение № 39619 от 27.11.2025г., постановено по дело № 5098/2019г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отменен по жалба на „РДЦ ОЙЛ“ ЕООД, Ревизионен акт №Р-22002217000594-091-001 от 28.05.2018 г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002418105354-003-001 от 13.06.2018 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърдени с Решение № 1856 от 30.11.2018 г. на директора на ДОДОП гр.София, в частта на установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2014 г. до 30.11.2014 г., общо в размер на 1 227 308.76 лв., главница и лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че настъпилата погасителна давност за задълженията на ревизираното дружество за м. март 2014 г. до м. ноември 2014 г. не е относима към преценката на законосъобразността на РА, тъй като изтичането й не препятства установяване на задълженията, а единствено тяхното принудително събиране. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „РДЦ ОЙЛ“ ЕООД, чрез адв. Бочев, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от „РДЦ ОЙЛ“ ЕООД, чрез адв. Бочев, против Решение № 39619 от 27.11.2025г., постановено по дело № 5098/2019г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №Р-22002217000594-091-001 от 28.05.2018 г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002418105354-003-001 от 13.06.2018 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърдени с Решение № 1856 от 30.11.2018 г. на директора на ДОДОП гр.София, в частта на установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 31.03.2015 г., общо в размер на 576 33.84 лв., главница и лихви. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Навежда възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК за данъчните периоди м. декември 2014г. до м. март 2015г. към момента на подаване на касационната жалба. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- директора на Дикреция „ОДОП“- София, чрез процесуалния си представител юрк. Зарева, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт №Р-22002217000594-091-001 от 28.05.2018 г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002418105354-003-001 от 13.06.2018 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърдени с Решение № 1856 от 30.11.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) гр.София, с който в тежест на „РДЦ ОЙЛ“ ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1 324 252.10 лв. и са определени лихви за забава в размер на 479 390,15 лв., или общо в размер на 1 803 642.25 лв. Не е спорно, че основната дейност на ревизираното дружество пред обследваните периоди е закупуване, съхранение и продажба на едро и дребно на газ пропан-бутан. Дружеството има издаден лиценз за управление на данъчен склад, находящ се в гр. Николаево, ул. „Липа“ №1, нает по договор, сключен с „АРДЪР“ ЕООД, ЕИК 200327527. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и приобщените такива органите по приходите са отказали на задълженото лице право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Приели са за недоказано реалното извършване на доставки на стоки и услуги по фактури, доставчици и периоди, описани подробно в РД и РА. Органите по приходите са приели, че не е доказвано реално извършване на доставки между жалбоподателя и спорните контрагенти, а фактически се касае за доставки между ревизираното лице и чуждестранните контрагенти. Във връзка с фактурираните доставки на гориво ревизиращите са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 1 075 279,84 лв. за данъчен период от м.март 2014г. до м. ноември 2014г. Относно фактурираните доставки на услуги - реклама, наем, строително - монтажни работи /СМР/, издадени от „МИЛЕНИУМ“ ГОЛД ТРЕЙД ЕООД, „ИМПЕРИУМ КЪМПАНИ“ ЕООД, „ЕКСПЕЛИ СТРОЙ“ ЕООД и „АУРА СИСТЕМС“ ЕООД, ревизиращите са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 278 338,00 лв. по доставчици, за данъчен период от м. декември 2014г. до м. март 2015г. Ревизиращите са приели, че липсват оригинални документи и доказателства за реално извършени доставки, като част от доставчиците не са открити, не са представили документи и не са доказали кадрова и техническа обезпеченост. Поради това е счетено, че услугите не са реално извършени и данъчният кредит е отказан. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. АССГ е счел за основателно възражение на ревизираното дружество досежно погасяване на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. март 2014 г. до м. ноември 2014 г. във връзка със следните доставчици- „ПРАЙМ ДЕВЕЛОПМЕНТС“ ООД, „ГОЛД СТАР АГРОТРЕЙД“ ЕООД, „БЪЛГЕРИЪН АГРОУЪРЛД“ ЕООД, „ЛИДЕР КАРС БГ“ ЕООД, „ЕВРО ОЙЛ 2013 БГ“ ЕООД, „ИМПЕРИУМ КЪМПАНИ“ ЕООД, „ЕКСПЕЛИ СТРОЙ“ ЕООД и „АУРА СИСТЕМС“ ЕООД. Според съда давностният срок по чл.171, ал.2 от ДОПК за тези задължения е изтекъл в хода на съдебното производство, поради което РА в тази му част следва да бъде отменен единствено на това основание и без произнасяне по същество на материалноправния спор. Относно данъчен период от м. декември 2014 г. до м. март 2015 г., решаващият състав е формирал извод, че липсват доказателства за реални доставки на горива и услуги от „БЪЛГЕРИЪН АГРОУЪРЛД“ ЕООД, „ФРОНТЕРО ДИМЕРО“ ЕООД, „БЪЛГАРИЯ ХИТТРЕЙД“ ЕООД и „МИЛЕНИУМ ГОЛД ТРЕЙД“ ЕООД към ревизираното дружество. Установени са множество несъответствия в документите, липсват договори, уреждащи облигационните отношения между страните, доказателства за реално предаване на стоките и данни, че действителен получател на горивата е самото ревизирано дружество. Част от доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС за данъчни нарушения, не са доказали реална икономическа дейност, а техни представители са отрекли да извършват дейност. При тези съображения съдът е потвърдил отказа на право на данъчен кредит и е отхвърлил жалбата на дружеството в частта на установени задължения по ЗДДС за данъчен период декември 2014 г. до м. март 2015 г. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП: В оспорената му частично отменителна част решението е правилно и не страда от релевираните касационни пороци. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция / ДВ.бр.105/2005г./, съгласно която, с изтичането на 10–годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично изброени случаи. АССГ вярно е приел, че за данъчните периоди от март до ноември 2014 г. абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекла на 31.12.2024 г., тъй като задълженията е следвало да бъдат платени най-късно до 14.12.2014 г., а давността е започнала да тече от 01.01.2015 г. В конкретния случай, 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл не в хода на ревизионното, а на съдебното производство, поради което първоинстанционният съд не дължи предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне. Задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. В константната си практика ВАС приема, че при основателно възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ погасени по давност задължения. Правилото на чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил оспорения РА като незаконосъобразен, без да се произнесе по основанието и размера на задълженията и без да посочи изрично в диспозитива, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В тази връзка решението на АССГ, в частта, в която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на РДЦ ОЙЛ“ ЕООД: Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да се произнесе по направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност от жалбоподателя, направено с касационната жалба от 06.01.2026г. относно относно установените с обжалвания РА публични вземания за данъчни периоди от от м. декември 2014г. г. до м. март 2015г., включително, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. При липсата на преходна разпоредба в ДОПК относно правилата за сроковете по изменената норма, както и на изрично придадено обратно действие на настоящата редакция на чл. 171, ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че е налице непълнота в закона, която следва да се преодолее по тълкувателен път. В тази хипотеза, на основание чл. 46, ал.2 ЗНА ВАС е имал възможност да посочи, че отношенията следва да се уредят съобразно основните начала и принципи на правото на Република България. Такъв основен принцип е залегнал в разпоредбите на §7 ПЗР ЗЗД, § 4 ПП ЗС, чл.106 СК от 1968г. /отм./ и §12 ПР СК от 1985г. /отм./, който предвижда, че нормите за срокове, установени в новия закон, не се прилагат към започналите да текат срокове по отменения закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. /така и Решение № 6869 от 17.05.2011 г. по адм. д. № 6419/2010 г., І отд. на ВАС, Решение № 6811/15.05.2012 г. по адм. д. № 12807/2011 г., VIII отд., Решение № 9261/27.06.2012 г. по адм. д. № 11034/2011 г., VIII отд., Решение № 78/04.01.2012 г. по адм. д. № 2455/2011 г., Решение № 9367/28.06.2012 г. по адм. д. № 15431/2011 г., Решение № 5736/26.04.2011 г. по адм. д. № 6493/2010 г., I отд. и др., ВАС, Решения на ВС по дела № 1269/1960г., 6405/1955г., 2462/1955г.1522/1995г. и др./. Идентично е и становището на проф. Витали Таджер - „Гражданско право на НРБ“, Обща част, Дял I, второ издадение, изд. Софи- Р, 2001, стр. 212. Прилагайки формулираното правило към настоящия случай чрез сравнение на продължителността на сроковете по първоначалната и настоящата редакция на чл. 171, ал.2 ДОПК, настоящият състав намира, че срокът по старата норма е по- кратък и по- благоприятен за длъжника от срока по новия закон. Всъщност, новият закон напълно изключва приложението на института на абсолютната погасителна давност при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, и дерогира погасителното действие на какъвто и да е времеви период. Ето защо следва да се приеме, че приложима е редакцията на чл. 171, ал.2 ДОПК към момента, в който 10 - годишните давностните срокове са започнали да текат, тъй като старата норма не изключва погасяването по давност на вземания, когато е образувано наказателно производство. Противното означава да се игнорира изтеклия към момента на изменение на нормата срок в резултат на последователното времево проявление на фактите от сукцесивния фактически състав на погасителната давност. С това на практика би се придало непредвидено от законодателя обратно действие на новата редакция на материалноправната норма на чл. 171, ал.2 ДОПК, която по дефиниция действа занапред. Същевременно, отново с обратно действие биха се придали нови, несъществуващи към възникване на вземането и началото на срока по чл. 171, ал.2 ДОПК правни последици на посоченото от новата норма юридическо действие – образуването на наказателно производство. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по ЗДДС съгласно чл. 89, ал. 1 /в относимата редакция/ във вр. с чл. 125, ал. 5 от същия задълженията е следвало да бъдат внесени от дружеството до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за които се отнася. Следователно погасителна давност за задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от м. декември 2014г. до м. март 2015г. включително е започнала да тече от 01.01.2016 г., като към 31.12.2025 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за посочените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 31.03.2015 г., главница и лихви, следва да бъде отменено. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 от ДОПК, ревизионният акт в тази част следва да се отмени като съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на посочените задължения. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските. При този резултат по делото, в полза на „РДЦ ОЙЛ“ ЕООД следва да се присъдят разноски за държавна такса пред ВАС в размер на 869, 20 евро. Поради липса на доказателства за сторени разноски за адвокатско възнагреждение, такива не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,