Решение № 2869 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната (МО), чрез процесуален представител, срещу решение 9692/24.06.2024 г. , поправено с решение 13321 /30.07.2024 г. по адм. дело 2341/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което МО е осъдено да заплати имуществени вреди в общ размер на 15 203, 21 лв., представляващи 14 100 лв. главница и 1103, 21 лв. мораторна лихва върху нея, в резултат на нарушени негови права по ЗЗДискр., установени с решение 301/19.07.2018 г. на КЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът по касационна жалба - Д. М. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АССГ, за да постанови решението си, е взел предвид, че е сезиран с осъдителен иск за имуществени вреди, обективиран в уточнителна молба 42425/27.11.2023 г. по дело 10503/2023 г. по описа на АССГ, след отделянето му в ново производство с протоколно определение от 26.02.2024 г. Искът е предявен от Д. М. Д. на основание чл.74, ал.2 ЗЗДискр. срещу Министерство на отбраната за претърпени имуществени вреди за периода от назначаването на старшина Д. на длъжността "завеждащ регистратурата за некласифицирана информация" в Български център за осигуряване на ЦИИУС на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия до влизането в сила на решение 301/19.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация. В уточнителната молба от 23.11.2023 г. този период е посочен като 11.11.2014 г до 11.2018 г., като на л.3 /л.29 от делото/ е уточнено, че неизплащането на 300 лева месечно допълнително възнаграждение е за периода от м.11.2014 г. до момента на влизане в сила на решението на КЗД 301, влязло в сила на 04.10.2018 г. и размерът им е 14 100 лева заедно с мораторната лихва 1 103, 21 лв., както и законна лихва за всяка от вредите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. АССГ е приел, че са налице предпоставките по чл.74, ал.2 ЗЗДискр. - влязло в сила решение на КЗД, установяващо нарушение в равенството на третирането, извършено с акт на министъра на отбраната, а именно с издадената от него Наредба Н-15/27.04.2010 г. по отношение на равенството в третирането на цивилни и военнослужещи в Центъра. Ищецът е работил в Центъра в периода м.11.2014 - м.10.2018 г., когато е напуснал и за този период не е получавал добавка от 300 лева месечно допълнително възнаграждение, получавана от цивилните в Центъра, каквото е установеното нарушение от КЗД. Налице е и пряка причинна връзка между претендираните имуществени вреди в общ размер 14 100 лева. и отменения с решението на КЗД акт. По отношение на претендирания размер мораторна лихва 1 103, 21 лева липсва конкретно оспорване от страна на ответника на размера, поради което се дължи така, както е претендирана. По направеното възражение от Министерство на отбраната за изтекла погасителна давност, съдът е посочил, че в случая е неприложима тригодишната давност по чл.111 б."б" ЗЗЗД, тъй като обезщетението, което претендира ищецът не е от договор. Давността е петгодишна по чл.110 ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а тъй като е в резултат на бездействие - от момента на прекратяване на бездействието съгласно ТР 3/22.04.2005 г. Съдът е приел, че за пръв път още в исковата молба от 20.08.2020 г. пред СРС ищецът е твърдял, че има финансови затруднения, поради което следва да се приеме, че е претендирал имуществените си вреди своевременно преди изтичане на петгодишната давност. Решението е неправилно. Необоснована и материалноправно незаконосъобразна е преценката на АССГ относно приетата от него неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност на МО. Настоящият съдебен състав намира, че в случая претендираните вреди са от установените нарушения с влязло в сила на 04.10.2018 г. решение 301/19.07.2018 г. на КЗД, като заверката за влизането му в сила е видна на л.59 от делото. С това решение е установена непряка дискриминация по сравнение с цивилни лица на военнослужещи лица, между които и Д. М. Д., изразяващо се в неплащане на 300 лева - допълнително месечно възнаграждение по признаци "лично положение" и "обществено положение", произтичаща от разпоредбата на чл.35, ал.1, ал.2, ал.3 от Наредба Н-15/27.04.2020 г. на министъра на отбраната. Тоест установеното нарушение на равенството в третирането произтича от подзаконов нормативен акт, който е вид административен акт, а не от действие или бездействие, както е приел АССГ. Следователно началото на погасителната давност е от влизане в сила на решението на КЗД, с което независимият специализиран орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите е установила нарушението на равенството в третирането. Тази хипотеза не е разглеждана от ТР 3/22.04.2005 г. по тълк.дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като се касае за вид административен акт, осъществяващ непряка дискриминация, който КЗД няма правомощие да отмени, но по аналогия на мотивите в т.4 относно незаконните актове на администрацията, вземането на обезщетяването за вреди възниква след признаването по законен ред на незаконността / в случая нарушение на изискването за равенство в третирането по чл.2, т.1 ЗЗДискр./ на акта / Наредба Н-15/27.04.2010 г./ на държавния орган - в случая на министъра на отбраната. Съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - тоест от деня на влизане в сила решението на КЗД. Настоящият съдебен състав намира, че 5 годишната давност по чл.110 ЗЗД с начало влизане в сила решението на КЗД - 04.10.2018 г. е била изтекла към датата на формулирането за пръв път на петитум от Д. с искане за обезщетение за имуществени вреди, а именно - в уточнителна молба от 23.11.2023 г. с вх. 42425/27.11.2023 г. по дело 10503/2023 г. по описа на АССГ, която има характер на новопредявен иск. Това е така, защото с цитираната от АССГ искова молба от 20.08.2020 г. / л.56/ е предявен осъдителен иск от Д. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх и унижения, безпомощност и уронване на честта и достойнството, от нарушенията констатирани от КЗД в размер на 49 000 лева срещу МО. СРС се е произнесъл с решение 20270418/07.12.2020 г. и е осъдил МО да заплати 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди на Д., като е отхвърлил иска в останалата част. По въззивна жалба на Д. срещу отхвърлителната част на решението се е произнесъл СГС с решение 4472/11.08.2023 г. по в.гр.дело 13580/2012 г., с което е обезсилил решението на СРС, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 49 000 лева и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Пред АССГ дело 10503/2023 г. е образувано съобразно решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата 47 000 лева / разликата над 2000 лева до 49 000 лева/. Именно по това дело след разпореждане за оставяне без движение на исковата молба е постъпила уточнителната молба от 23.11.2023 г. с вх. 42425/27.11.2023 г., в която за пръв път се претендират имуществени вреди, представляващи равностойността на неплатените 300 лева допълнително месечно възнаграждение за процесния период. АССГ не е постановявал определение за допускане на изменение на иска, а е отделил новопредявения иск за имуществени вреди и го е изпратил за образуване на ново дело - настоящето първоинстанционно дело. Предвид разликата в петитума на новопредявения иск за имуществени вреди от неполучено допълнително месечно възнаграждение спрямо петитума на първоначално предявения иск за неимуществени вреди от изживени негативни емоции, настоящият съдебен състав намира, че неправилно АССГ е приел, че се касае за отстраняване на нередовности по първоначалната искова молба до СРС от 2020 г. Напротив - налице е нов иск с различен петитум за различен вид вреди, породени от различни обстоятелства, предявен за пръв път на 23.11.2023 г. Вземането за главницата е погасено на 04.10.2023 г. /чл.60, ал.2 ГПК/, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания за лихви. Новият иск за имуществени вреди е предявен повече от месец след изтичане на 5 - годишната давност по чл.110 ЗЗЗД, каквото възражение е формулирано незабавно в отговора на МО на уточнителна молба от 23.11.2023 г. Поради посоченото решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови ново, с което се отхвърлят предявените от Д. искове за главница и лихви срещу МО. С оглед изхода на делото на МО следва да се присъди претендираното за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, платими от ответника по касация. Предвид отхвърлянето на исковете изцяло няма възможност за присъждане на разноски на Д. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение