Решение № 13029 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2015 г.

Решение № 13029 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "В." ЕООД, чрез С. В., срещу решение № 3148 от 7.05.2015 г. по адм. дело № 498 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за дерегистрация по ЗДДС под № 220991400007641 от 10.09.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 2020 от 12.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт К.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу акт за дерегистрация по ЗДДС под № 220991400007641 от 10.09.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 2020 от 12.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, приложената разпоредба и възраженията на жалбоподателя. Обоснован е извод за материална законосъобразност на административния акт, респ. за липса на нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е безспорно установено, че в продължение на десет поредни данъчни периода ревизираното дружество не е внасяло дължимият данък върху добавената стойност. В проведените административно и съдебно производства не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя по повод оборване на фактическите основания, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С. са уредени в чл. 176, т. 3 от ЗДДС, като е безспорно, че ревизираният субект не е изпълнявал задължението си по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. С. тази норма, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Приходният орга има право в условията на оперативна самостоятелност да предприеме действия по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно за прекратяване на регистрацията, което не се обуславя от предхождащо наказания, видно от чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС. К. възражения в тази насока, както и че задълженията за ДДС е трябвало да се определят предварително с ревизионен акт са неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна са присъдени такива в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение