Решение № 16756 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2011 г.

Решение № 16756 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Донка Стоянова Русева от с. Сулица, общ. Стара Загора, чрез пълномощника й - адв. Димитър Гроздев, против решение № 10/25.01.2011 г., постановено от Старозагорският административен съд, IV състав, по адм. д. № 428/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Донка Стоянова Русева, против заповед № 2339/10.09.2008 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Валентин Танчев Вълчев е признато правото да придобие собственост върху имот № 64, кадастрален район 170, находящ се в местност "Старите лозя", землището на с. Сулица, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. В оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й, а фактическото основание може да се изведе от приложените към преписката данни и доказателства. Заявление за закупуването на земята е подадено от ползувателя с вх. № 5601054/03.07.1992 г. и няма данни да е била изготвена оценка на земята съгласно действалата към този момент разпоредба на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С оглед разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/97 г./, съгласно която ползувателите, подали молби за оценка до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. запазват правата си за получаването им по този закон, следва да се приеме, че въпреки бездействието на адм. орган, Вълчев е подал молбата си в законния срок и е запазил правото си да получи оценка. Разглеждането и произнасянето по искането е станало през 1998 г., за производството е приложен процесуалния ред - този по § 62 от ППЗСПЗЗ. Приел е, че Валентин Танчев Вълчев е бивш ползувател на имот № 64, кад. р-н 170, в м. "Старите лозя", землище на с. Сулица, придобит на основание акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са налице основания за трансформиране правото му на ползване в право на собственост по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като този имот е единствената зем. земя на него и семейството му, за което е представена декларация. В този смисъл изискването зем. земя да представлява лозе или овощна градина е въведено в друга хипотеза на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, извън случаите когато предоставената за ползване земя е единствена зем. земя на ползувателя и неговото семейство. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и противоречащо на закона, изразяващи се в следното: От представените по делото доказателства е видно, че на Вълчев се предоставя право на ползване на 0.5 дкр. трайни насаждения в м."Старите лозя" в землището на с. Сулица. От извършената СТЕ е установено, че в процесния имот има само няколко лози и две овощни дървета, поради което имотът не представлява лозе или овощна градина, поради което не са налице основанията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Независимо от наличието или не на материалноправните предпоставки, при издаването на адм. акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност и са самостоятелно основание за отмяната му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в заповедта не са изложени конкретни мотиви относно фактическото основание за издаването й - § 4б, въз основа на който се признава правото на Вълчев да придобие собствеността върху имота. Макар и да е допустимо мотивите да са изложени извън административният акт, такива всъщност не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Като не е преценил правилно всички събрани по делото доказателства и не е приложил правилно разпоредбите на процесуалния и материален закон, като не се е съобразил и с трайната съдебна практика, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед на кмета. Ответникът: Кметът на община Стара Загора, с писмено становище, чрез процесуалния представител - юрк. Крумова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Валентин Танев Вълчев, чрез пълномощника си-адв. Васил Щерев, с писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Дори и да се приеме, съгласно заключението на вещото лице - агроном, че наличните в момента лозя не са достатъчно на брой за определяне на имота като лозе, то към момента на подаването на заявлението, съгласно отговора на ползувателя в съд. заседание, те са били достатъчно. Не зависи от това, наличието на предпоставките на закона - имотът да представлява лозе или овощна градина или тази земя да е единствена на семейството на ползувателя, са в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Освен изложеното, следва да се имат пред вид и следните обстоятелства: Съгласно ПНИ, на бившия ползувател е предоставен имот 170.64 с площ от 500 кв. м., но той е образуван /съгласно приложената таблица за процентното изчисление на дължимото обезщетение на бившите собственици/ от 486 кв. м. от имот, възстановен на собственик Иван Калев Танев и само 14 кв. м. от имота на другия стар собственик - Стоян Танев Стоенчев. Наследниците на бившия собственик Иван Калев Танев не оспорват заповедта за признаване правата на ползувателя, а я оспорват наследниците на другия стар собственик - Стоян Танев Стоенчев, за 14 кв. м., които се включват от техния имот в имота на ползувателя. Тоньо Иванов Калев, редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е подаден в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. С обжалваното решение е потвърдена заповед № 2339/10.09.2008 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Валентин Танев Вълчев е признато правото да придобие собственост върху имот № 64, находящ се в местност "Старите лозя", землището на с. Сулица. Касаторът счита решението за незаконосъобразно. Твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на ползвателя да придобие собственост, както и че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, с което е нарушена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е законосъобразно и в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от материалите по делото на Вълчев с решение № 95-а/28.09.1989 г. по силата на Постановление на МС № 11/02.03.1982 г., е предоставено право на ползване върху земя в местността "Старите лозя", землище с. Сулица. Жалбоподателите се легитимират, като собственици на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с признато правото на възстановяване собствеността върху земеделска земя. Преди издаване на оспорения акт е била назначена комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г., която е издала протокол № 17/10.04.1998 г. В протокола е прието, че са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост. Действително при изготвената експертиза се установява, че в имота няма лозя или овощни градини. По делото обаче е установено, че процесната земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Съгласно § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ се признава правото на собственост когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя. В случая съдът законосъобразно е тълкувал правната норма, че собствеността се признава на ползвателя дори и когато не са налице лози или овощни градини, но земята е единствена на семейството на ползвателя, какъвто е и настоящия случай. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК тъй като видно от съдържанието на оспорени акт липсва несъответствие между фактически обстоятелства и диспозитива. Предвид изложеното с решението правилно е приложен материалния закон и следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно всички данни по делото, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Независимо, че в оспорената заповед е посочено правното основание на заповедта - пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като са изложени фактически основания за предоставеното на Вълчев право на ползване на основание акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не е посочено точното фактическо основание за трансформацията на правото на ползване в право на собственост, то към преписката са приложени писмени доказателства, от които може да се направи извод за наличието на предпоставката по § 4б, а именно - че имотът е единствена зем. земя на ползвателя и неговото семейство, за което е представена и декларация. Предпоставките по § 4б са дадени от законодателя алтернативно, а не кумулативно и наличието на която и да е от тях е достатъчна, за да се признае правото на ползвателя да закупи имота. От данните по делото - приложената таблица за изчисление на дължимото обезщетение на бившите собственици, от приложеното писмо на община Стара Загора - изх. № 94-Т-365/30.07.2010 г. до н-ците на Иван Калев Танев и заявлението на адв. Гроздев в последното съдебно заседание, че по делото е налице комбинирана скица, а и между страните няма спор относно обстоятелството, че 14 кв. м. от имотът, предмет на обжалваната заповед попадат върху възстановения имот на жалбоподателката Донка Стоянова Русева с решението на ПК - Стара Загора, следва да се приеме, че този факт е установен. При тези данни правилно съдът е отхвърлил жалбата, тъй като по-голямата част от имота не е възстановен на жалбоподателката, а по отношение на 14 кв. м. от признатия и за възстановяване имот, е налице основанието по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за закупуването им от ползувателя. Не се констатираха от настоящия състав твърдяните от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението като обосновано, подробно мотивирано и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,